Едва успях да зърна Боунс, преди да ме грабне и измъкне от колата. В следващия миг Спейд и Иън се спуснаха като прилепи във вече откритата лимузина, докато Тик Токи и Дейв скочиха в нея направо от магистралата.
С оглушително скърцане автомобилите наоколо набиха спирачки, за да избегнат сблъсъка с движещата се на зигзаг кола. Наблюдавах всичко това от новата си позиция — притисната под мишницата на Боунс на петнайсетина метра над земята. Дори не бях успяла да се запитам как ще се оправим с това задръстване на пътя, когато той внезапно се стрелна надолу.
— Трябва да махнем този боклук от магистралата — извика Боунс.
Спейд, Иън и Боунс хванаха лимузината от двете страни и полетяха нагоре. Колата се издигна над асфалта, сякаш внезапно й бяха поникнали крила. Тя все още се разтърсваше от продължаващата битка, но сега от нея долитаха само приглушени викове, преминаващи в предсмъртно хъркане.
На няколко километра пред нас зърнах двумоторен самолет, чиито перки бавно се завъртяха. Това сигурно бе Хиксо и щом ние го виждаме, значи и той можеше да ни види.
Боунс изръмжа ядосано и се насочи право към него, пронизвайки мрака с блестящия си изумруден поглед.
— Криспин, смяташ ли, че ще успеят да излетят? — извика Иън, изпънал тяло срещу вятъра, като продължаваше да държи лимузината.
— Няма начин — отвърна рязко Боунс.
— Можем сами да се справим с тях. Погрижи се за Кат, тя е простреляна — извика Спейд, без да обръща глава.
— Дори не си го и помисляй — възразих аз. — Раната е повърхностна, продължавайте напред.
— Това и правим.
Нямах нужда от способността да чета мисли, за да разбера, че Боунс е бесен, но летенето в стил Супермен, докато мъкнеш автомобил и преследваш самолет, не предразполагаше към интимни разговори.
Самолетът потегли, като бързо набираше скорост. Същото направихме и ние с мощен прилив на вампирска енергия, от която въздухът около нас се изпълни с искри и пращене. Затворих очи, не от страх, а защото вятърът направо ме заслепяваше. През миглите си видях как самолетът се отдели от земята. Ние бяхме на петдесет метра от него.
— Сега! — извика Боунс и ме пусна.
Неясна сянка ме улови във въздуха, преди да се стоваря на земята. Пред изумения ми поглед от лимузината се разхвърчаха тела, когато Боунс я запрати по малкия самолет. Разнесе се мощна експлозия, но ярката й светлина бе засенчена от вампира, който внимателно ме остави на земята.
— Остани тук — промърмори Иън, втурвайки се към останките от самолета. Без да обръщам внимание на думите му, тръгнах, залитайки, в същата посока, но изведнъж усетих, че цялата треперя. Защо ми беше толкова студено, когато огънят бе съвсем близо?
От останките на самолета изпълзяваха горящи вампири, които незабавно биваха ликвидирани. На фона на трептящите пламъци познатите ми фигури изглеждаха почти демонични, докато посичаха лазещите вампири. След няколко минути всичко приключи и незнайно как аз се оказах просната на тревата, като даже не помнех кога съм паднала. Явно огнестрелната рана беше по-сериозна, отколкото ми се струваше.
От оранжевата мъгла се показа Боунс, целият изцапан с кръв и сажди и с разкъсана на места риза. Той коленичи до мен.
— Така ще боли, Котенце, но ще стане по-бързо.
Изплашена от това предупреждение, го погледнах с ококорени очи, но Боунс вече ме притискаше към земята. Извади нож и разшири с него раната. Обаче, когато бръкна с пръсти, за да извади куршума, не можах да сдържа писъка си. След един дълъг миг, който ми се стори цяла вечност, Боунс измъкна куршума, сряза дланта си и я притисна към раната, за да я излекува. После сряза китката си и я долепи до устните ми. Поех голяма глътка от кръвта му и затворих очи, когато болката взе да намалява.
Почувствах леко смъдене, докато раната заздравяваше. Внезапно се замислих, че сигурно съм била в безсъзнание, когато Боунс е направил същото, след като Макс ме бе прострелял. Разкъсаното ми гърло тогава бе изцедило всичките ми сили.
Боунс съблече ризата си.
— На места е малко скъсана, но все пак ще прикрие голия ти задник — каза той, като ми я подаде. — Опасявам се, че дънките ти изгоряха в колата.
В погледа му се четяха много неща и едно от тях бе упрек. Непохватно завързах ризата като пола на кръста си.