— Боунс, аз…
— По-късно — прекъсна ме той. — Първо трябва да свършим някои неща.
— Криспин.
Иън се приближи, влачейки един вампир за врата. Разтърси го като парцалена кукла и го хвърли в краката ни.
— Ето, предположих, че ще искаш да получиш този жив. Чарлс и Тик Ток държат Хиксо, но не трябва да се бавим повече тук. Подозирам, че проклетите ченгета вече са на път.
— Няма нужда да се притесняваме за тях. Идиотската й работа си има някои предимства. Тя ще покаже значката си, ще се обади по телефона, където трябва, и на тях ще им остане само да проклинат и да подритват камъните от яд, че не им е разрешено да се приближат. Направо е смешно.
В следващия момент тонът на Боунс стана жесток.
— О, здравей, приятел. Спомняш ли си жена ми? Тя е тази, която простреля.
На лицето на Кратас се изписа мрачно примирение.
— Струваше ми се съмнителна — обърна се той към мен. — Трябваше да послушам инстинкта си.
— Знаеш ли какво ще направя с този куршум?
Нехайният тон на Боунс не заблуди Кратас.
По лицето му си пролича, че не храни никакви илюзии.
— Ще го разтопя и ще накарам да ми изработят кинжал от среброто му. После ще пробода с него всяка част от тялото ти, освен сърцето.
Боже, понякога Боунс ме плашеше.
— При Макс ли ще го затвориш? — попита Иън, без да изглежда разстроен от предстоящите мъчения на Кратас.
— Другаде. Ще решим това по-късно. Качи ги в камиона, за да можем да се измъкнем от тук.
Двата камиона, които се приближиха, не се отличаваха по нищо от другите, които се движеха по шосето. Мръсни, с нащърбени калници, дори шофьорите изглеждаха като най-обикновени тираджии. Нещо повече, когато спуснаха капака на каросерията, най-отпред бяха наредени няколко реда щайги. Разбира се, тези щайги просто служеха за преграда, която прикриваше вътрешен контейнер, за който нито една средностатистическа транспортна компания не можеше дори да си мечтае.
— Чарлс, качи се в този заедно с Хиксо. Ако извадим късмет, той може да знае къде е Патра. Котенце, ние ще пътуваме с другия до летището. Иън, с пас ли ще тръгнеш или ще пътуваш сам?
Иън погледна високомерно камионите и поклати отрицателно глава.
— Ще си уредя собствен транспорт.
— Вземи Тейт с теб.
Това не беше молба. Иън сви рамене.
— Както кажеш.
Спейд доведе един вампир, окован с тежки вериги. Нямаше нужда от представяне — това трябваше да е Хиксо. Правата черна коса, смуглата кожа и характерният нос издаваха египетския му произход. Докато се приближаваше, той не откъсна очи от мен. После мъжът се усмихна.
— Жътварю, с нетърпение очаквам срещата ти с моята господарка.
Отвърнах му със студена усмивка:
— И аз, Хиксо.
Глава 18
Спейд качи Хиксо и Кратас в контейнера, където имаше скоби и други приспособления за оковаване, монтирани на едната подсилена стена.
Боунс ме хвана за ръката:
— Да вървим.
Той ловко скочи на задната платформа на втория камион и ме вдигна. Щом минах зад преградата от щайги, зяпнах. Този интериор бе толкова по-различен от видения преди малко, че просто гледах онемяла.
За пода бяха закрепени два дивана, два стола и хладилник. А подът бе застлан с килим.
— Боже мой — възкликнах. — Та това е истинска каравана!
— Тук ще стоят хората ми, когато не са с Хиксо и Кратас — рязко отговори Боунс. — Няма нужда всички да бъдат наблъскани в един камион. Сега просто го заемаме, за да стигнем до летището.
Под краката ни се разнесе скърцане, когато камионът бе включен на скорост. Последваха няколко леки тласъка и той потегли.
Боунс скръсти ръце пред гърдите си и се втренчи в мен. Пристъпих нервно от крак на крак, ненавиждайки възцарилата се напрегната тишина.
— Знаеш, че нямах намерение нещата да стигнат толкова далече с Тейт — започнах аз. — Просто исках да се доберем по-близо до Хиксо и да отвлека вниманието им, за да мога да метна по тях кинжалите.
— И хвърлянето ти бе брилянтно, любима. Кинжалите ти се забиха право в очите на Кратас, така че той стреля на сляпо.
Тонът му ме накара да потръпна.
— Съжалявам — казах и той знаеше, че нямам предвид ослепения вампир.
Боунс закрачи напред-назад в тясното помещение. Нямах нужда от вампирски сетива, за да доловя силния му гняв, но не бях сигурна дали бе насочен към мен, Тейт или войната, която бе основната причина да се озовем в онази лимузина.