— Трябва да поговорим за това — казах, готвейки се да опровергая всичките му евентуални обвинения срещу мен. В края на краищата, по план трябваше само да се целувам с Тейт, а не да се натискам с него повече от десет минути, облечена само с пуловер и прашки. Ако ролите ни бяха разменени, аз също щях да съм бясна.
Боунс рязко се обърна.
— Съмнявам се, че разговорът ще помогне. Направила си каквото си сметнала за необходимо. Вбесяват ме твоите методи, но не мога да оспоря резултатите.
Той тръгна към мен с преднамерено бавни крачи, които напомняха походката на хищник. Когато бе само на няколко сантиметра, дланта му се плъзна по ръкава на пуловера ми и аз неволно потръпнах. Имаше нещо почти заплашително в начина, по който ме докосна.
— Къде те целува той? Къде те докосва?
Погледнах го в очите.
— Това не означаваше нищо за мен, Боунс. Нямаше нищо общо с начина, по който се чувствам с теб.
— Аха — отвърна той меко, но очите му заблестяха в зелено. Нямах представа дали беше от гняв или от нещо друго.
Боунс се наведе към мен и устните му почти докоснаха шията ми. Потръпнах неволно, чудейки се какви са намеренията му.
— Целувал те е тук — тихо изръмжа той. — Подозирам, че те е галил на това място. — Боунс докосна гърдите ми през блузата. — Надушвам ръцете му и тук — добави, докато коленичеше, прокарвайки длан по бедрото ми.
Не помръдвах подобно на плячка, която се мъчи да не привлече вниманието на ловеца.
— Тази вечер едва не го убих.
Боунс прошепна думите толкова близо до кожата ми, че настръхнах от дъха му. Не казах нищо, чувствайки, че независимо какви усилия е положил да се въздържи, вече е стигнал границата на търпението си.
— Преди да те срещна, никога не съм ревнувал — продължи той със същия мек, но заплашителен тон. — Ревността направо ме изгаря, любима. Сякаш във вените ми тече разтопено сребро. Понякога, докато те гледам как се притискаш в други мъже по време на някоя операция, имам чувството, че направо ще полудея.
Ръцете му продължаваха да галят леко бедрата ми с плашеща чувственост, изпълвайки ме с желанието едновременно да се свия уплашено и да се притисна към него. Сякаш цялото ми тяло бе затаило дъх. Независимо от привидно спокойното му държание, усещах, че в него клокочи нещо, което всеки момент щеше да изригне.
— Беше само представление — повторих аз.
— О, знам това — рязко отвърна Боунс. Святкащите му зелени очи срещнаха моите. — Ако не беше, Тейт нямаше да е вече жив. Знам, че го направи само за да се добереш до Хиксо, Котенце… — гласът му стана по-дълбок, — но независимо от причината, никога повече не позволявай на никого да те докосва така.
След това, за мое огромно изумление, рязко смъкна прашките ми.
— Какво правиш? — ахнах аз.
— А ти как мислиш? — измърмори той, разтваряйки бедрата ми.
Това бе последното нещо, което бях очаквала.
— Но ти още си ми ядосан.
— Така е — приглушено отвърна Боунс и докосването на езика му до слабините ми накара коленете ми да омекнат.
Тъкмо се канех да възразя, че използва нечестни средства, когато той ме хвана за талията и ме повдигна. По бузите ми изби руменина, защото бедрата ми се озоваха на раменете му, а главата ми стигаше почти до тавана.
— Боунс — успях да кажа. — Престани. Свали ме долу.
Езикът му безмилостно продължаваше да ме възбужда.
— Няма. Ти си моя и искам да те имам веднага.
Не исках да споря с него. Смятах, че не бива да правим любов, докато още е ядосан, но ако това бе нов начин да се води битка, аз вече я губех. От устата ми се изтръгна кратък вик, когато Боунс леко захапа клитора ми. Невероятното усещане ме накара да извия гръб, притискайки се към устата му, за да го изпитам отново и отново. Задъхах се от екстаз и заливащите ме емоции. Всички разговори ми се сториха излишни. Боунс знаеше точно какво ми харесва, а аз не можех да не се отдам на чувствата си.
— Кажи, че ме желаеш — изръмжа той.
— О, господи, да — отвърнах, отчаяно искайки да го почувствам в себе си.
— Повтори го — нареди ми Боунс, независимо, че езикът му продължаваше да ме гали. Зарових пръсти в косата му и едва не я отскубнах, отдръпвайки главата му от себе си.