— Желая те — казах хрипливо. — Сега. Да не си посмял да ми откажеш.
— Не си и мечтай — отвърна той с дрезгав смях.
Боунс взе бавно да ме спуска, покривайки с целувки кожата ми, докато краката ми стъпиха на пода. Без да чакам нито миг, аз го бутнах назад върху дивана. Той падна, а аз се озовах върху него. Плъзнах се надолу, смъквайки панталоните му, и поех възбудата му в устата си.
Кожата му беше хладна като мрамор. Поех го колкото се може по-дълбоко и бавно го засмуках.
Той простена и изви гръб.
— По-силно.
Засмуках още по-силно. Пръстите му се заплетоха в косата ми, после той стисна юмруци, когато увеличих силата.
— Дявол да го вземе, толкова е хубаво — каза задавено. — Не мога да чакам повече.
Боунс ме повдигна, въпреки протестите ми, и ме сложи в скута си, прониквайки толкова дълбоко в мен, че почти усетих болка. Той започна да се движи с мощни, бързи тласъци, а друсането на камиона засилваше триенето.
Отпуснах глава назад, следвайки ритъма му, и потънах в океана на блаженството. Боунс се надигна и пое едното ми зърно в устата си. Засмука го, докато то не настръхна от удоволствие, после се прехвърли на другото, удостоявайки го със същото внимание.
Прокарах нокти по бедрата му. Устата му се плъзна нагоре към шията ми. Извиках, когато зъбите му докоснаха кожата ми, като я захапаха леко, без да я пробиват.
Притиснах главата му към шията си.
— Ухапи ме.
Той само ме лизна.
— Не. Тази вечер ти загуби твърде много кръв.
Не ми пукаше. Исках да поеме от моята кръв. Желанието бе почти толкова силно, колкото копнежа, който ме обхващаше с всеки нов тласък.
— Направи го — простенах. — Покажи ми, че ти принадлежа.
Ръцете му силно ме притиснаха, докато движенията му се ускоряваха.
— Моя си — каза дрезгаво той, като притисна уста към вената ми.
Когато зъбите му се забиха в шията ми, почти нямах време да се зарадвам на победата си. Гореща вълна на удоволствие заля тялото ми и главата ми се замая не само от единствената глътка, която той пое, преди да се отдръпне и раната да се затвори.
Боунс ме целуна и аз усетих металния вкус на кръвта си в устата му. Притиснах се към него, имайки чувството, че ще се пръсна от бушуващите в тялото ми емоции.
— Твой ред е, Котенце. — Гласът му бе дрезгав от страст. — Покажи ми, че съм твой.
Забих зъби във врата му. Боунс зарови пръсти в косата ми, като притисна главата ми, подтиквайки ме да го захапя по-силно, докато кръвта му изпълни устата ми.
Преглътнах. Той отдръпна главата ми и отново ме целуна. Устните ни ухаеха на страст и кръв. В това имаше нещо първично — неговият гняв, примесен с неистовото ми желание да му докажа, че за мен никой друг няма значение.
Не спирай. Не спирай.
Вероятно го бях казала на глас, а може би не. Във всеки случай Боунс ме обърна по гръб и оказвайки се върху мен, движенията му станаха още по-бързи.
— Не мога да спра.
Досега не се бяхме карали толкова хубаво.
Мигащата светлина на контролната кула проряза тъмнината с широките си пулсиращи лъчи. Неотдавна бе валяло сняг. Мръзнех от студ, независимо от двата чифта панталони, двата пуловера и якето. Боунс не си бе направил труда да облече нищо друго върху ризата си, освен черното си кожено яке, и то вероятно повече по навик, отколкото от нуждата да се стопли.
Мигащата светлина угасна — това беше сигнал за нас.
Боунс прелетя над базата с огромна скорост, като описваше такива произволни траектории, че дори някой да се целеше в нас с гранатомет или друго оръжие, нямаше да може да ни улучи. Бях притисната в прегръдките му и стисках очи, за да не ми се завие свят от главозамайващите издигания, спускания и завои. Можехме да бъдем докарани и с кола, но Боунс беше прекалено предпазлив. Не искаше да рискува, в случай че някой от хората на Патра ни бе проследил след експлозията на самолета на Хиксо и ни дебнеше близо до базата е гранатомет, както бе направил Макс.
Върху лицата на пазачите на покрива се изписа едва прикрито изумление, когато от тъмнината изникна Боунс, приземи се и закрачи към тях, без дори да залитне. Точно зад него се появи Иън, който носеше Тейт. А след това Тик Ток и Зиро.
Дон не искаше Иън да знае къде се намира базата, но Боунс бе отхвърлил възраженията му, тъй като бе уверен, че Иън няма да издаде на никого местонахождението й. Така че той дойде и пусна Тейт веднага щом се приземи на покрива. Иън се огледа със сдържано любопитство. Присъствието му тук бе меко казано странно, като се има предвид, че преди около година Дон ме бе изпратил да го заловя или да го убия. Колко много се бяха променили нещата оттогава!