Чичо ми излезе от кабинета си, погледна вампирите, наредени край стената в коридора, а после застаналия предизвикателно Тейт и се прокашля.
— Кат, Боунс, радвам се, че се върнахте живи и здрави. Няма ли да влезете вътре? Тъкмо се канех да отворя бутилка уиски.
Не си спомнях да съм виждала Дон да пие, но бях доволна, че намесата му разсея напрежението. Боунс се усмихна.
— Една глътка ще ми дойде добре, стари приятелю.
На влизане в кабинета хванах ръката на Боунс и добре, че го направих, защото едва не паднах, когато той каза на Тейт:
— Ела и ти, друже.
Тримата влязохме в кабинета на Дон. Аз се настаних на дивана, а Боунс седна до мен. Тейт остана прав — позата му бе все така напрегната и непреклонна.
Чичо ми ни изгледа един след друг и въздъхна.
— Защо ми се струва, че появата ми отвън прекъсна някаква неприятна сцена?
— Няма значение, те вече се разбраха — казах на Дон, поглеждайки към Тейт, за да му намекна, че е по-добре да се придържа към тази версия. — Беше състезание по вампирско надпикаване, но вече приключи.
— Напълно си права, любима. — Боунс се наведе и ме целуна по бузата. После хвърли бомбата.
— Сега мога да чета мислите на хората, Дон. Ето защо знам за дилемата, пред която си изправен, но дилемата е точно под носа ти. Похвално е, че досега не си използвал своите постижения за финансова изгода, но безнадеждната ситуация изисква безразсъдни мерки, не си ли съгласен?
— Какво? — ахнах аз, не само объркана от последното му изявление, но и изумена, че Боунс каза на Дон за новопридобитото си умение.
Чичо ми дори не мигна.
— Не мога да направя обществено достояние резултатите от моята работа. Приемането на синтетична вампирска кръв като лекарство все още е на експериментално ниво. Ако попадне в неподходящи ръце, тя може да превърне цялото население в убийци със свръхчовешки способности.
— За какво говорите? — отново попитах аз.
— Дон е в затруднено положение — отговори Боунс. — Правителство прави големи съкращения на бюджета и работата му може да бъде прекратена за година или две. Той не искаше да каже на никого, за да не подкопае морала на войниците.
Зяпнах от изумление. Изражението на Дон потвърди думите на Боунс.
— Как можа да не ми кажеш нищо? — възкликнах аз.
Боунс замислено потупа брадичката си и огледа преценяващо чичо ми.
— Добре е, че осъзнаваш колко разрушителна може да бъде вампирската кръв, но не е необходимо да се притесняваш. Какво най-много тормози политиците днес? Тероризмът. Плаши ги до смърт. Какво можеш да им предложиш, което никой друг няма? Специалист, който може да узнае всички факти, имена, места и заговори по-бързо, отколкото те могат да произнесат „самоубийствен атентат“.
Боунс замълча, за да му даде възможност да осмисли думите му. Все още бях шокирана от факта, че Дон бе крил нещо толкова важно от всички нас.
— И предлагаш ти да вършиш това? — попита скептично чичо ми.
Боунс се усмихна накриво.
— Не аз. Тейт. Изпрати го при най-непреклонния пленник и с помощта на зеления си поглед той ще извлече цялата информация от човека, а после можеш да я продадеш на този, който дава най-висока цена. Само след два месеца ще бъдеш богат, освен това ще направиш безценна услуга на страната си. Нещо повече, всички поддръжници на Женевската конвенция ще ти целуват задника, тъй като нито заложникът, нито тези, които го държат, ще си спомнят каквото и да било.
— Копеле мръсно! — изкрещя Тейт и яростно се спусна към Боунс.
— Седни, войнико! — извика Дон с тон, който никога досега не бях чувала.
Тейт се закова на място и се обърна към мен:
— Прави го само за да ме отдалечи от Кат. Изобщо не му пука за нашата служба, страната или каквото и да е друго. Интересува го само тя.
— Не е в това въпросът, нали? — попита хладно Боунс. — А теб грижа ли те е за твоята служба, страната ти или нещо друго, освен нея? Доколкото си спомням, ти казваше, че любовта ти към Кат няма да пречи на работата ти. Докажи го.
Разбрах, че Боунс е планирал това още от мига, в който изтръгна покрива на лимузината. Той беше бесен и даже не се опитваше да го скрие.
Чичо ми се изправи.
— Е, Тейт? Какъв е твоят отговор?
Тейт хвърли на Боунс изпълнен с омраза поглед.
— Ако ми наредиш, Дон, ще отида.
Чичо ми въздъхна: