— Ти си най-добрият човек, когото познавам. Доказа, че опасенията ми относно промяната на характера ти, след като се превърнеш във вампир, са били напразни. — Погледът на Дон се премести върху Боунс. — Ще трябва някой да го замести. Сега Кат е твърде заета, а Дейв не е достатъчен.
Боунс дори не трепна.
— Нека Тейт остане още една седмица, после можеш да го изпратиш, а аз ще ти осигури негов заместник.
Дон се обърна към мен:
— Можеш да си вървиш, Кат. С останалото ще се оправя сам.
Макар да беше за добро, ми стана мъчно за Тейт. Знаех какво е да бъдеш принуден да напуснеш човека, когото обичаш. Надявах се, че докато отсъства, ще се влюби в някоя друга. Може би отдалечаването му от мен щеше да му помогне да открие, че има много прекрасни жени, вместо постоянно да вижда, че човекът, когото смята, че желае, е недостижим за него.
— Проклет да си — изръмжа Тейт на Боунс.
— Надявам се, че… — Подходящите думи изобщо не ми идваха на ум, така че само промърморих: — Грижи се за себе си, Тейт — и излязох с Боунс от кабинета.
Глава 19
Останахме в базата — това бе идея на Боунс, а не моя. Отидох в кабинета си, докато той говореше с Хуан. Когато двамата се върнаха след няколко минути, Хуан изглеждаше пребледнял, но и развълнуван.
— Какво става, приятелю? — попитах го аз.
Хуан огледа кабинета ми.
— Боунс, aqui? Ahora?
Боунс го погледна невъзмутимо и затвори вратата.
— Si. Listos?
Очите на Хуан срещнаха моите, след това той кимна утвърдително.
— Si.
Все още си превеждах думите им, когато Боунс сграбчи Хуан и заби дълбоко зъби във врата му. Какво ставаше, по дяволите? Чак тогава осъзнах смисъла на разговора им. „Боунс, тук ли? Сега?“ „Да. Готов ли си?“ „Да.“ О, Боже! Хуан щеше да стане заместващият вампир, който Боунс преди малко бе обещал на Дон. Да, той изобщо не си губеше времето.
Краката на Хуан се подкосиха, клепачите му потрепнаха и се затвориха. Той изпадна в шок от загубата на много кръв. Като придържаше тялото му, Боунс продължи да пие. Лицето на Хуан побеля, докато това на Боунс поруменя и стана почти червено. Знаех, че ако го докосна в този момент, той ще бъде топъл, макар че високата му температура щеше да се запази само докато Хуан на свой ред не започнеше да смуче неговата кръв.
Сърдечният ритъм на Хуан се забави. Докато в първия миг след ухапването сърцето му биеше лудо, сега се чуваха само отделни глухи удари и интервалите между тях нарастваха. След минута Боунс вдигна глава.
— Котенце, подай ми онзи нож за писма.
Отне ми секунда да се отърся от вцепенението, в което бях изпаднала от гледката на умиращия пред очите ми приятел, но след това веднага подадох искания предмет. Боунс взе ножа, заби го в собствената си шия и кръвта плисна като фонтан от препълнената му югуларна вена. Той хвана главата на Хуан и притисна устата му към вената си.
Дейв влезе в кабинета със странно изражение на лицето. Тънките червени струи продължаваха да текат в отворената уста на Хуан. Въздухът се изпълни с напрежение, сякаш наблизо се бе разразила електрическа буря. Без да изважда ножа от раната, Боунс притискаше устните на Хуан до врата си. Най-накрая те помръднаха. Устата му започна жадно да смуче. Ножът за писма падна на пода, тъй като Хуан заби зъби в плътта. Подтикван от новия си инстинкт, той сграбчи настървено Боунс.
Хуан смучеше, поглъщайки кръвта на големи глътки. Стиснал плътно устни, Боунс го държеше, докато Хуан поемаше обратно безвъзвратно променената си кръв. Накрая Боунс го отскубна от шията си и го притисна към пода. Хуан се мяташе, като отчаяно се опитваше да хапе, а кучешките му зъби започнаха да се издължават.
— Не, приятел, стига ти толкова — каза Боунс.
Дейв пристъпи към мен, заставайки на пътя на този безчувствен в момента мъж, който бе готов да убие всеки, воден от сляпата и неутолима жажда за кръв.
Хуан се мята бурно още около минута, преди цялото му тяло да потрепери конвулсивно. След това застина неподвижно и последните удари на сърцето му замлъкнаха.
Боунс простена от изтощение и се претърколи от тялото му. Създаването на нов вампир изцеждаше силите му, да не говорим, че го лишаваше от огромно количество кръв.
— Трябва да се подкрепиш — заявих аз и се опитах да заобиколя Дейв, за да отида да взема няколко банки кръв от запасите на базата.
— Не.