Боунс се разсмя.
— Ще се съсухриш, докато чакаш за това извинение, приятелю.
— Тогава давай да измислим някой коварен план — каза Иън с шеговита сериозност, — иначе Патра ще се погрижи всички да се съсухрим.
Влад се отби у дома, споменавайки, че минавал наблизо. Съмнявах се в това, но не исках да го нарека лъжец, особено след като се оказа полезен източник на информация. Все пак се питах дали той не дойде само за да дразни Боунс. Изглежда така Влад проявяваше дяволското си чувство за хумор.
— Какво стана с Антъни? — попита той, след като чу, че Хиксо и Кратас са заловени. За съжаление, съдейки по думите на Спейд, се бе оказало, че двамата не разполагат с кой знае каква важна информация.
— Ще изпратя на Патра парчета от тялото му, както и от тези на другите двама — отвърна Боунс. — Това ще даде храна за размисъл на хората й.
Налудничаво се запитах дали Боунс щеше да ги увие с луксозна коледна хартия. На това му се викаше неочакван подарък. Оставаше да се надяваме, че Патра не е подготвила подобна изненада и на нас. Какъв по-хубав подарък от кутия, пълна с части от нечие тяло!
— Да! — Скочих от мястото си, поразена от идеята, която ме бе осенила внезапно като гръм.
Боунс ме погледа изненадано. Вероятно мислите ми бяха препускали шеметно и той не бе успял да ги улови.
— Коледа е. Днес повечето хора са с любимите и близките си — казах аз. — Вместо да изпращаме останки от Антъни и другите двама от лакей на лакей, надявайки се, че някой достатъчно високо в йерархията ще ги предаде на Патра, какво ще кажете да ги занесем лично?
Иън заинтригувано се наведе напред. Боунс се втренчи в мен, като замислено потупваше с пръст брадичката си.
— Знаеш отговора. Продължавай.
— Известно ни е, че Патра търси някой, който може да й даде информация за нас. По дяволите, ние правим същото. Така че какво ще стане, ако някой се свърже с нея на един от телефонните номера, които има Кратас, и й предложи информация за нашето местонахождение срещу възнаграждение? Обаче въпросният човек ще поиска да получи парите предварително, като тя му плати лично, и то веднага.
— Патра ще заподозре, че е капан — отбеляза Менчерес. — Ето защо ще допусне, че ти и Боунс ще я причакате.
— На това и разчитам — казах с усмивка.
Боунс най-сетне прочете плана в мислите ми.
— Не, Котенце!
— Рискът е оправдан — възразих аз.
Влад сигурно също бе прочел идеята в мислите ми, защото избухна в смях.
— Знаеш ли, Боунс, трябваше да се ожениш за някое послушно момиче, което нямаше да смее да се отдалечи от кухнята.
— Майната ти. Да не би да ти трябва още реклама? — отвърна рязко Боунс. — Защо не поговориш с някой друг писател, който може да направи името ти по-популярно?
— Защо, да не би Ан Райд да не отговаря на обажданията ти, приятел! — язвително попита Влад. — Завистта е много лоша черта на характера.
Прихнах неволно, преди да успея да потисна смеха си. Иън обаче не бе толкова благоразумен и избухна в искрен смях.
— Не я гледай така, Криспин. Това си беше смешно, да не говорим за изражението ти.
На Боунс изобщо не му бе забавно, но след секунда той се отпусна и дори се поусмихна.
— Наистина беше смешно. Добре. Хайде да обсъдим твоя план, Котенце. Може да се окаже най-добрата ни възможност.
Боунс избра вампирите, които щяха да дойдат с мен. Когато посочи Тейт като един от петимата, направо онемях от изненада. Но като включи и Влад, окончателно ме смая.
— Шегуваш ли се? — попитах, когато най-после се съвзех.
— Ако има нещо, което твоят приятел прави по-добре от това да ме дразни, то е да те пази — отговори Боунс. — Той ще пожертва живота си за теб без никакво колебание. Това е единственото нещо, за което може да е полезен.
Тейт го изгледа злобно, но не възрази. Влад наблюдаваше размяната на реплики между тях с любопитство.
— А защо искаш аз да отида с нея?
— Защото си безскрупулно копеле, което никога не позволява угризенията на съвестта да попречат на постигането на целите му — отвърна рязко Боунс. — Това е твоя черта, на която невинаги съм се възхищавал, но сега разчитам именно на нея.
Подадох му якето.
— Не се притеснявай за мен, просто се грижи за себе си. Ще те чакам да се върнеш за вечеря.
В стаята имаше още двама вампири, които можеха да чуят останалата част от моето послание, но аз все пак му го пратих мислено. Когато се върнеш, по тялото ми няма да има нищо друго, освен уиски. После ще те облея с джин. Ще пием един от друг по всички възможни начини.