— Вампир!
— Спасявайте се! — извиках, събаряйки няколко души, за да избегна нападението на Влад. Той сграбчи края на якето ми и ме запрати към отсрещната стена на залата, в която се блъснах с всичка сила. Това зрелищно хвърляне ми изкара дъха и аз изпъшках, докато се навеждах, за да избегна юмрука му.
— Така ли ще играем? Добре. Харесвам грубата игра.
Отвърнах на удара му, като го блъснах толкова силно в близката стена, че тя хлътна. Парчета от мазилката и бетона се посипаха по зрителите, които още не бяха излезли от киносалона. Когато Влад отново се хвърли към мен, го ударих с глава с такава сила, че си разцепих челото. Ударът го отхвърли назад, позволявайки ми да забия два кинжала в гърдите му. От главата ми потече кръв, което предизвика нови викове и писъци, когато лампите в салона светнаха и сега двамата се виждахме съвсем ясно.
Без да обръща внимание на кинжалите в гърдите си, Влад ме придърпа към себе си и облиза кръвта от челото ми.
— Сега няма да боли — прошепна той.
— Преиграваш — отвърнах аз.
В този момент прозвуча изстрел, който ни накара да се обърнем смаяно към дъното на салона. Там стоеше мъж, по чиито дрехи имаше полепнали пуканки, който бе насочил към нас пистолет, канейки се да стреля отново. Тейт, който също беше в салона, му нанесе такъв силен удар в главата, че се притесних, че му е причинил трайни увреждания. Стрелецът се строполи на земята.
— Американци — промърмори Влад сред писъците на останалите в залата зрители. — В тази страна всеки втори човек е въоръжен. Добре че точността му се оказа толкова мизерна, колкото и разсъдъка му.
— Хайде да приключваме. Нали си падаш по ефектния финал?
— О, Кат, караш ме да направя нещо, което никога досега не съм правил. — Той се засмя, изрита ме достатъчно силно, за да ми счупи глезените, и ме хвърли върху седалките, тапицирани с изкуствено кадифе. Те се счупиха под мен, но все пак успях да скоча на крака, трепереща от болка, ала с решително изражение. Влад се хвърли към мен, но аз отскочих и той срещна празния въздух вместо тялото ми.
— Ами сега? Ще се предадеш ли?
Той се претърколи, измъкна кинжалите от гърдите си, сякаш бяха трески, и насочи блестящите си зелени очи към последните зрители, които се блъскаха един в друг, за да стигнат до изхода.
— Нищо не може да ме накара да отстъпя.
Празните седалки около него внезапно избухнаха в пламъци. Премигнах изненадано. Тейт също изглеждаше шокиран. Устните на Влад се извиха в усмивка и той махна с ръце към огъня. Пламъците угаснаха, сякаш някой бе духнал свещи.
— Ти владееш пирокинеза? — възкликнах аз. — Впечатляващо.
— Също като теб.
В киносалона най-сетне не остана нито един зрител, освен онези, които лежаха в безсъзнание.
— А апаратната, младежо? — подхвърли Влад на Тейт.
Тейт скочи към малкото прозорче и рязко дръпна камерата, така че тя запуши изцяло отвора, скривайки залата от погледа на някой, достатъчно глупав да стои там и да зяпа към нас.
— А сега да се заемем с глезените ти. — Изоставил войнственото си държание, Влад тръгна към мен. — Разрешаваш ли?
Той протегна едната си ръка и погледна към кинжалите ми. Разбрах какво има предвид. Щеше да бъде грубо и глупаво да откажа, тъй като, ако куцах след него, едва ли щях да изглеждам внушително. Като кимнах утвърдително, срязах дланта му, притиснах я към устата си и отпих една голяма глътка.
Влад ме наблюдаваше със същата лека усмивка.
— Не харесваш вкуса на кръвта, нали?
— Не. Ами… да, така е.
Сигурно прочете останалата част от отговора в мислите ми, защото каза насмешливо:
— Свикнала си с тази на Боунс, нали? Той наистина се оказа по-умен, отколкото го мислех, като се обвърза с теб чрез кръвта си. Това значително намалява шанса на съперника му.
— Той няма съперник — отвърнах, поглеждайки косо към Тейт.
— Точно тук грешиш. Не говорех за презрения ти ухажор. — Той кимна пренебрежително към Тейт, който веднага настръхна. — Имах предвид себе си. Ще ме накараш да завиждам на Боунс — мъжа, когото изобщо не уважавам. Какво унижение!
Самосъжалението му ме накара да се усмихна. Този път Тейт го изгледа направо кръвнишки.
— Ще го преживееш, Влад. След две седмици даже ще съжаляваш, че си ме срещнал.
— Може би. Е, сега ще излезем ли за финалния поклон?