Без да си направя труда да си наметна палто, излязох, облечена с тънкия си пуловер, и треперих през цялото време, докато хеликоптерът се приземяваше. Снежният вихър, вдиган от перките, рошеше косата ми и я мяташе в лицето ми. Перките забавиха въртенето си, страничната врата се отвори и от нея слязоха Спейд, Родни и Иън.
— Някой да ми даде железни окови, че ми дойде до гуша да седя върху този негодник — извика Иън. Кестенявата му коса се развяваше също като моята.
Трима от вампирите на Менчерес побързаха да изпълнят молбата му. Половин дузина от другите отидоха да помогнат на Спейд, Родни и Иън да обуздаят борещия се и ругаещ пленник.
— Ангелче, извикай съпруга си и го накарай да ни помогне — подвикна Иън. — Къде е този лентяй…?
Той млъкна, като видя изражението на лицето ми. После спря и нанесе жесток удар на непознатия вампир, когото мъкнеха като багаж.
— Къде е другият хеликоптер? Ние се забавихме, така че Криспин трябваше да е вече тук.
Иън никога не бе говорил толкова нервно. Като на забавен кадър, вдигнах мобилния телефон, който стисках в ръката си. Не бях го пускала през последните няколко часа, чакайки Боунс да ми се обади. С безчувствени пръсти набрах десетте цифри и зачаках отново, този път за да чуя сигнала за звънене.
Менчерес дойде и застанало мен, но аз не го погледнах. Можех само да гледам като хипнотизирана перките на хеликоптера. Сърцето ми биеше толкова силно, че едва чувах звука на телефона.
Едно… две… три… четири…
Моля те, Боже. Моля те, ще направя всичко, което поискаш. Нека той да е добре. Нека той да е добре.
Пет… шест… седем…
Трябва да се обади, трябва!
Осем… девет… десет…
Чу се щракване, а после някакъв фонов шум. Без да чакам повече, изкрещях името му.
— Боунс! Къде си? — Не чувах гласа му, а само странични звуци. — Чуваш ли ме? — извиках по-високо. Може би връзката беше лоша.
— Ссслушам…
Разнеслото се съскане прониза цялото ми тяло и ме вледени повече от вихрещия се около мен сняг. Гласът не беше мъжки и имаше изразен близкоизточен акцент.
— Кой. Се. Обажда?
Всяка дума се откъртваше като стон от гърдите ми. Видях, че Спейд хвана ръцете ми, но не почувствах докосването му.
Жената отсреща се изсмя тихо и злобно. Нейният глас е по-дълбок, отколкото си го бях представяла. Какво друго бях сгрешила? И защо седях на земята?
Ако тя бе казала нещо друго, освен следващите й четири думи, не го чух. Помня, че закрещях, че Менчерес грабна телефона от ръката ми, че Спейд ме задърпа към къщата, но аз яростно се борех да остана навън. Очите ми бяха все така приковани във все по-бавно въртящите се перки на хеликоптера, сякаш те можеха магически да променят всичко. Те не бива да спират. — Тази мисъл се загнезди в мозъка ми. — Ако спрат, Боунс никога няма да слезе от хеликоптера. Някой да включи двигателя! Включете двигателя!
Никой не го направи. Перките се завъртяха бавно за последен път и спряха, докато Спейд насила ме натика в къщата. Тогава нещо избухна в мен. Болката не можеше да се опише с думи, а в главата ми кънтеше единствено подигравателният жесток въпрос на Патра: „Неговата вдовица ли е?“
Глава 21
Седях до Спейд, мъка разкъсваше душата ми като побесняло чудовище, което със зъби и нокти се опитва да излезе на свобода. Но само попитах Спейд:
— Какво се случи?
По лицето му се стичаха розови сълзи.
— Купър чакаше на гарата. След около десет минути видяхме Анубус да се промъква към него с няколко мастер вампири. Искахме Анубус жив, така че двамата с Иън го заловихме, докато Родни и Криспин се заеха с останалите. Един от негодниците успя да избяга и Криспин каза на Родни да остане с нас, а той хукна да догони и убие онази отрепка. Трябваше да се срещнем с него тук. Смятахме, че ще ни изпревари, тъй като не му се налагаше да минава по обиколни маршрути заради беснеещ пленник. Съжалявам, ангелче. Толкова много съжалявам.
Менчерес влезе в стаята и приливът на враждебност, който изпитах, ме накара леко да се зачудя. Защо съм ядосана на него? Всичко бе по моя вина.
— Тук не е безопасно — съобщи той. — Патра може да е узнала от Боунс нашето местонахождение, затова трябва да напуснем тази къща.
— Възможно ли е да е излъгала? — Хващах се като удавник за сламка, но давещият се е готов да сграбчи всичко.