Менчерес ме погледна и независимо че бе съвсем за кратко, долових в погледа му съчувствие.
— Познавам я достатъчно добре, за да разбера кога лъже. Този път не излъга.
Приготвихме се за тръгване много бързо. Ранди, Дениз, Анет и майка ми пътуваха към нас, когато Спейд им позвъни и промени маршрута им. Той не им каза защо, за което му бях благодарна. Не можех да понеса мисълта за случилото си, камо ли да го чуя изречено на глас.
— … всички мои хора да тръгнат незабавно, няма да поемаме никакви рискове — заяви Менчерес по телефона, преди да го хвърли на земята и да го счупи на парчета.
Един вампир се спусна към него, за да му подаде друг мобилен.
— Номерът е нов — каза слугата, като му се поклони, а после странно защо — и на мен. Не му обърнах внимание. Можеше да изсъхне в краката ми и пак щеше да ми е все едно. В момента просто се бях оставила да ме ръководят другите.
Напуснахме къщата със същия хеликоптер, с който бяха долетели Иън, Спейд, Купър и Родни. Очите ми бяха сухи, втренчени в нищото. Където и да гледах, виждах единствено пустота.
Хеликоптерът рязко се издигна във въздуха. Тейт се обади на Дон, разказа му какво се е случило и го посъветва да евакуира базата. Отговорът на чичо ми бе заглушен от рева на мотора и собствената ми апатия. Вече нищо не ме интересуваше. Сърцето ми бе разбито.
— Кат — каза тихо Тейт, като затвори телефона, и ме прегърна през рамо. — Дон каза…
Той млъкна и погледна глуповато към гърдите си. Кинжалът, който бях измъкнала от палтото си, бе забит на два пръста от сърцето му. Усмихнах се, имайки чувството, че лицето ми се напука като глинен съд, който е изсъхнал твърде бързо.
— Това беше предупреждение. Следващия път няма да е така. Да не си въобразяваш, че можеш просто да заемеш мястото на Боунс? Ако още веднъж ме пипнеш, ще те убия, Тейт.
Говорех напълно сериозно. Ако сега имаше човек, по-щастлив от Патра, това беше Тейт. Той бе намразил Боунс от мига, в който го бе срещнал, да не говорим, че се бе опитал да го застреля. Проклета да съм, ако му позволя да ме приласкава като някой домашен любимец и с това да опозоря паметта на Боунс. Ако си мислеше, че след смъртта на Боунс има шанс да ме спечели, жестоко се лъжеше.
Тейт безмълвно измъкна кинжала от гърдите си. Избърса острието му в панталоните си и ми го подаде.
— Когато ти потрябвам, ще бъда на твое разположение — рече той, стана и отиде в задната част на хеликоптера.
През останалите два часа на полета до Канада никой не пророни и дума.
Приземихме се на една заскрежена поляна на сто метра от къща, заобиколена от гъста гора. Беше много студено или може би на мен така ми се струваше. Бях забравила какво е чувството за топлина.
— Кат, трябва да поговорим — каза Менчерес, като ми подаде ръка да сляза, но аз не се възползвах от жеста му и скочих сама от хеликоптера.
— По кое време ще пристигнат Дениз и майка ми?
Той скръсти ръце пред гърдите си, без да обръща внимание на острия вятър.
— Призори. Ще купят продукти по пътя.
— Онова, за което искаш да говорим, може ли да почака?
Все още успявах да прикривам емоциите си, но това нямаше да е задълго. Защитата ми можеше да рухне всеки момент и не исках това да стане пред свидетели.
Менчерес кимна утвърдително.
— Разбира се, ще поговорим после. Преди това ще те настаня.
— Не се притеснявай. След два часа ще съмне и дотогава няма да заспя. Просто искам да остана сама. Няма нужда да ти казвам, че това е най-лошият ден в живота ми.
Тръгнах към дърветата.
— Къде отиваш? — извика след мен Менчерес.
— Трудно е да останеш сам при всички тези вампири, които сноват наоколо. Предполагам, че считаш това място за безопасно, щом ни доведе тук, така че ще се поразходя.
Зад гърба ми се разнесоха куп промърморени възражения. В отговор им показах среден пръст и продължих да вървя.
На места боровете растяха на гъсто. Съдейки по следите в снега, местността беше обитавана от много животински видове, но в този час на нощта цареше тишина.
Докато вървях, се върнах към спомена за първата ни среща с Боунс, как светлината се отразяваше в косата му, докато седеше приведен край една маса в клуба. Как го закарах на брега на езерото, преструвайки се, че искам да го съблазня. Как се събудих окована в една пещера, а Боунс ми се надсмиваше, като имитираше птичето Туити. Спомних си изражението му, когато за пръв път видя очите ми да блестят в зелено и осъзна, че съм казала истината за произхода ми. Самодоволната му усмивка, след като го предизвиках да се бием до смърт. Първата ни целувка. Първия път, когато се любихме. И как ми се усмихна, когато за пръв път му казах, че го обичам…