— Е? — повтори настойчиво Влад.
Хвърлих един последен, изпълнен с копнеж поглед към скалистата урва, преди да срещна очите му.
— Аз съм вампир — казах и се отдалечих от ръба на издатината.
Глава 22
Менчерес не направи никакъв коментар, когато по-късно се появих заедно с Влад. Ако се досещаше за току-що разигралата се драма, не спомена нищо. Майка ми и Дениз бяха пристигнали. Бях видяла самолета им да кръжи в небето, докато се спусках от скалата към гората.
Като наближихме къщата, отвътре се разнесе пронизителен писък. Менчерес затвори очи и поклати глава. Той стоеше навън, очаквайки моето завръщане.
— Току-що им казаха за смъртта на Боунс — поясни Менчерес.
— Искаше да говориш с мен.
Той премигна изненадано от овладяния ми тон.
— Мислех, че първо ще искаш да видиш майка си.
— Не, да поговорим сега.
Влад учтиво се поклони.
— Ще ви оставя да говорите насаме — каза той и влезе в къщата.
Менчерес ми хвърли преценяващ поглед, с какъвто го гледах и аз. Никой от нас не помръдна. Най-накрая той наруши мълчанието:
— Използвах силата си, за да открия тялото на Боунс. Зърнах го за миг: тялото бе изсъхнало като в състояние на истинска смърт и гърдите му бяха пронизани с кинжал.
Тази картина се заби в мозъка ми като артилерийски снаряд. Положих неимоверни усилия да не се разпищя истерично, както току-що бе направила Анет. Забих нокти в дланите си, докато безмилостно потисках мъката си.
— Знаеш ли къде е той? — Ако не друго, поне можех да докарам тялото му у дома.
— Не. Веднага след това видението изчезна. Мисля, че Патра използва блокираща магия. Тя и преди е прибягвала до нея, за да не открия местоположението й. Ще пробвам пак, разбира се.
— Благодаря ти.
Това бе първата любезна дума, която му казвах искрено. Менчерес не се усмихна, но напрегнатото изражение на лицето му се посмекчи.
— Това е мой дълг, а и аз искам да се простя с Боунс както заслужава.
След тези думи двамата дълго мълчахме. Най-накрая Менчерес отново заговори:
— Докато беше жив, Боунс остави разпореждане, с което завеща всичко на теб. Сега ти си господар на неговото семейство и съвместно с мен и на моето. Заклех се с кръвта си да спазвам сключения с него съюз, а сега ще се закълна във вярност и на теб, каквото бе желанието му.
Гърлото ми се сви, сякаш в него бе заседнала буца, но и нея преглътнах заедно с другите емоции — не можех да си позволя да се разчувствам. Така че само кимнах.
— Ако той е искал това от мен, ще го направя.
Едва тогава Менчерес се усмихна.
— Той щеше да се гордее с теб, Кат.
Устните ми трепнаха в отчаян опит да се усмихна.
— Това е единственото, което ми дава сили да продължа напред.
От къщата се чу шум от счупване на нещо. Изправих гръб.
— Има ли нещо друго? Трябва да видя Анет. Явно се чувства зле като мен.
— Другото може да почака. Върви. Погрижи се за хората му.
Независимо от ревността, от яда ми към нея, задето се бе опитала да развали отношенията ни с Боунс, и завистта за годините, които бе прекарала с него, при вида на Анет изпитах желание да я утеша. Тя бе единствената тук, която знаеше точно как се чувствам.
— Ела при мен, Анет.
Измъкнах я от ръцете на Иън и Спейд. Двамата я държаха, както за да я утешат, така и за да й попречат да счупи още нещо. На пода около нея се виждаха отломки от няколко счупени предмета. От очите й се стичаха розови сълзи, които й придава ужасен вид.
— Пусни ме — изкрещя тя на Спейд. — Не разбираш ли, че не искам да живея без Криспин?
О, колко добре я разбирах. Обаче Влад беше прав. Боунс заслужаваше да бъде отмъстено за него и аз трябваше да се погрижа за това отмъщение.
Обхванах с две ръце лицето на Анет.
— Ще продължиш да живееш, защото го дължиш на Боунс. Патра се надява, че смъртта му ще сложи край на проблемите й, но ние ще й покажем, че е допуснала най-голямата грешка в живота си. Хайде, Анет. Нека Боунс се гордее, че преди много векове те е превърнал във вампир, а враговете му да изпитват ужасен страх.