Тъмнорозовите сълзи продължаваха да се стичат по бузите на Анет, но тя стисна решително устни. Пред очите ми изкривеното й от скръб лице възвърна хладнокръвното изражение на жената, която се бе опитала да разруши връзката ми с Боунс, когато за пръв път се срещнахме.
Тя избърса бузите си и се изправи.
Те ще умрат, обещах й с очи.
Бъди сигурна, че ще е така, отвърнаха нейните.
После Анет буквално ме слиса, като падна на едно коляно и сведе глава.
— Криспин ми каза, че ако нещо се случи с него, ти ще оглавиш семейството, така че тук и сега, аз ти се заклевам във вярност.
Не очаквах подобно нещо. След това останалите членове от семейството на Боунс последваха примера й и даже Тейт подви коляно.
Спейд застанало мен, но не коленичи, защото беше господар на свое собствено семейство. Той сведе глава и целуна годежния ми пръстен.
— В памет на моя приятел, който щеше да очаква същото от мен, заставам на твоя страна, Кат.
Исках да кажа нещо на всички тези хора, но гърлото ми се сви. Родни промърмори същите думи и целуна блестящия червен камък. За мое изумление Иън последва примера му. Забих нокти в дланите си, борейки се със сълзите, които ме задушаваха. Да не си посмяла да заплачеш! — смъмрих се аз. — Да не си посмяла!
След като всички вампири ми засвидетелстваха верността си, се прокашлях и казах:
— Благодаря ви. Заклевам се да бъда достойна за вашето доверие. Както каза Спейд, Боунс щеше да очаква именно това. Менчерес?
Той наклони леко глава.
— Да?
— Какво следва?
— В скоро време ще съберем всички, които се подчиняваха на Боунс, за да признаят официално твоето водачество. След това целта си остава същата — ние сме във война.
— Защо в скоро време? Има ли задължителен период на изчакване?
Менчерес сбърчи чело.
— Не, но имайки предвид тази внезапна трагедия, ще се нуждаеш от време…
— Глупости. Няма да ми стане по-весело, така че нека приключим с това. Смъртта на Боунс ще бъде шок за хората му и колкото по-дълго те са в състояние на несигурност, толкова по-силна ще е Патра. Колко скоро може да бъде свикано това събрание?
Менчерес изглеждаше изненадан. Не му обърнах внимание и тупнах с крак, за да подсиля думите си.
— Е?
— Утре вечер. Ще уведомя водачите.
— Тогава ще е утре вечер.
Въпросът бе какво, за бога, щях да правя дотогава?
След неколкократното споменаване от няколко души, че не съм мигнала през изминалата нощ, се качих в една от спалните на горния етаж само за да не ги слушам. Но щом се проснах на леглото и почувствах зейналата празнота до мен, се отказах да спя и вместо това влязох да се изкъпя. Седях във ваната два часа, взирайки се в нищото.
Когато излязох от банята, Менчерес ме чакаше на вратата.
— Имам нещо за теб — каза той и ми подаде древна на вид квадратна кутия от резбовано дърво.
— Какво е това?
— Боунс ми я даде преди няколко месеца да я пазя за теб, в случай че нещо се случи с него.
— Остави я на леглото — казах прегракнало. Страхувах се да я взема, защото ръцете ми внезапно бяха започнали да треперят. — И си върви.
Той направи както го помолих и аз останах сама в стаята заедно с кутията. Необходими ми бяха повече от двайсет минути, преди да събера смелост да я отворя, а после се разплаках.
От вътрешната страна на капака бяха прикрепени две снимки. Първата бе направена миналото лято. На нея двамата с Боунс седяхме на люлката на нашата веранда, лицето му бе в профил, тъй като ми шепнеше нещо. Каквото и да бе то, бе ме накарало да се усмихна.
На втората снимка лежах гола на една страна върху смачканите чаршафи в нашето легло, прегърнала с една ръка възглавницата. Устата ми беше леко отворена, а изражението на лицето ми бе едновременно сънливо и чувствено. Едната ми гърда бе напълно открита, а втората едва се показваше изпод чаршафа, също като червеникавите къдрави косъмчета между краката ми. Смутена от гледката, оставих снимката и едва тогава забелязах написаното на гърба й. „Направих тази снимка една сутрин. Изглеждаше толкова прекрасна, че не можах да устоя. Дори и сега се усмихвам, представяйки си как се изчервяваш, докато я гледаш“.