— Това ли е всичко, което можеш, Патра? Колко досадно.
Тя бе очаквала всичко друго, но не и това. Аз самата бях изненадана от себе си.
На Патра не й хареса, че й се присмях. Ядосаното й изражение бе красноречиво доказателство за това.
— Не съм толкова глупава, колкото си мислиш — продължих аз. — Сега или млъкни, или напусни, защото ни пречиш. Сигурно и за това си има закон.
— Ще си тръгна — отговори тя с презрителна усмивка. — Видях това, което исках. Ти си нищожество и скоро от теб няма да остане и спомен. Но преди да изляза, мисля, че трябва да узнаеш защо се оказа замесена в тази война. Обзалагам се, че съпругът ми не ти е казал, нали?
— Какво да ми каже?
Тя пак се изсмя и си дадох сметка, че мразя смеха й повече от всеки друг звук на света.
— Не си ли се питала защо изобщо съм въстанала срещу съпруга си? Ако не го бях направила, нямаше да има война и нямаше да има причина да убия теб или Боунс.
Ако се бе надявала, че ще я подканя да продължи, жестоко се бе излъгала, защото аз запазих мълчание. Патра въздъхна:
— Е, добре, все пак ще ти обясня. Когато Менчерес предложи да ме направи вампир, аз му казах, че ще се съглася само ако превърне и моя любим Антеф. Но когато се събудих след смъртта си, моят съпруг ми каза, че Антеф е бил убит, преди хората му да се доберат до него.
Тя замълча и хвърли обвинителен поглед на Менчерес.
— Мина време. Един ден Анубус, бивш приятел на мъжа ми, се разприказва. Стана ясно, че Антеф не е бил убит от римляните, а от Менчерес. Виждаш ли, малък мелез, оказа се въвлечена в тази война, защото най-накрая аз ще отмъстя на убиеца на моя любим, така че кой е истинският виновник за смъртта на Боунс?
Погледнах към Менчерес, който затвори за миг очи, преди да срещне погледа ми. И тогава разбрах, че всичко, което каза Патра, е вярно, до последната дума. За момент ме обзе желанието да пробода с кинжал и двамата заради безогледната жестокост, с която се домогваха до онова, което искаха.
Обаче се овладях и се обърнах отново към Патра:
— Разбрах какви са мотивите ти. Но е трябвало просто да преследваш Менчерес. Вместо това, ти реши да похитиш близките на невинни хора, за да ги принудиш да играят ролята на камикадзета. Реши да убиеш Боунс и затова ще те унищожа. Точно ти трябва най-добре да разбираш защо.
Патра се усмихна.
— Именно защото разбирам болката ти, ще те избавя от нея. — Тя повиши глас. — Ще помилвам всички, които я напуснат и се присъединят към мен! Нещо повече — този, който я убие, ще получи невероятно щедро възнаграждение. Давам думата си на богиня.
Аз й отвърнах с поглед по-твърд от диаманта на пръста ми.
— А ти, арогантна кучко, скоро ще бъдеш мъртва. Давам думата си на мелез.
Патра ми хвърли един последен презрителен поглед и ми обърна гръб. Съпроводена от четиримата си телохранители, тя пое обратно по страничната пътека със същата грациозна походка, с която бе дошла.
Когато вратите се затвориха, шумно издишах. Цялата се тресях от ярост.
В залата се възцари гробовна тишина — ни звук от помръдване или нервно покашляне. Отидох в края на сцената, където бяха оставени оръжията, и почти спокойно взех един меч. Най-добре бе веднага да се справя с последиците от предложението на Патра, отколкото да оставя у всички да се заформи идеята, че съм прекалено слаба, за да бъда техен водач.
— Добре, всеки, който вярва на тази кучка и мисли, че може да ме победи, да заповяда. Аз съм тук.
От различни краища на залата веднага се чуха няколко гласа. Този път обаче не предложих избор на оръжие. За себе си запазих меча. И един след друг пробождах или обезглавявах всеки вампир, който се качваше на сцената. Влагах в ударите цялата си задушаваща ярост и мъка и бях благодарна, че в тези кратки моменти можех да изпитвам и нещо друго, освен болка.
Когато приключих с осмия вампир, като забих меча си толкова дълбоко в сърцето му, че влезе и половината ми ръка, дрехите ми бяха разкъсани на десетки места и през някои дупки неприлично проблясваше тялото ми. По ирония на съдбата раните ми бяха заздравели от непрестанния контакт с прясна вампирска кръв.
Обърнах се към залата:
— Има ли още желаещи да ме убият?
Никой не се обади. Забих меча в средата на сцената подобно на прочутия Ескалибур в камъка. После избърсах кръвта от бузата си с парцаливите останки от ръкава ми и се обърнах към Менчерес: