— Сега може ли да си вървим?
Глава 24
Когато се върнах в къщата, отново ме посрещна зейналата пустота на леглото. Виж, чаршафите ми са изпънати — сякаш ми се подиграваше то. — На матрака ми няма вдлъбнатина от високото му бледо тяло, което те очаква. Боунс го няма. Той никога няма да се върне.
В безсилната си ярост изритах леглото и то се разби в стената. Единственият резултат бе, че пред очите ми се появи старинната кутия, съдържаща писмото, което нямах сили да прочета, и разпадналото се като всичките ми планове за бъдещето легло.
Нахлузих един анцуг и тениска и слязох на долния етаж, като носех кутията, увита в одеялото, което бях измъкнала сред отломките на леглото. Часовникът току-що бе отброил два часа след полунощ, но никой не спеше.
Спейд и Родни седяха в хола заедно с Иън. Менчерес не беше там, ала това изобщо не ме изненада. Явно срещата с Патра го беше разстроила. Донякъде ми стана жал за него. Все пак той бе обичал Патра, когато се е оженил за нея. Не беше направил много мъдър избор, но пък кой от нас е съвършен. Даже след хиляди години тази грешка още го преследваше.
— Добре се справи тази нощ, Кат — каза Иън, — макар че в момента изглеждаш отвратително.
При нормални обстоятелства щях да му отвърна нещо саркастично, но щеше да ми коства прекалено големи усилия. Ето защо се тръшнах на дивана, като сложих кутията на пода близо до краката ми.
— Щом казваш.
— Трябва да поспиш — каза Спейд за стотен път.
— Ако можех да заспя, момчета, нямаше да седя тук и да слушам вашето мърморене. Анубус не разкри ли нещо интересно?
Иън прекарваше най-много време с него. Е, не сам, а заедно с няколко свои садистични приятели. Анубус със сигурност предпочиташе просто да го убият, но те естествено не го правеха, независимо колко горещо ги молеше за това.
— Държи се като гадняр, както и преди — изсумтя гневно Иън. — Този негодник дори не знае как е бил заловен Криспин, нито кой друг е бил на онази гара, освен вампирите, които видяхме. Няма логика да не знае повече, но продължава да твърди, че е така.
— Трябва да положим повече усилия — предложи мрачно Родни. — Да бъдем по-изобретателни.
— Така е — съгласи се Спейд.
Потърках с пръсти слепоочията си в опит да намаля болката, която бе станала още по-силна.
— Иън е прав — каза внезапно Спейд. — Ти си в ужасно състояние и няма да издържиш още дълго, без да си починеш. Може ли…?
— Ти не можеш да й помогнеш, но аз мога.
Спейд изгледа заплашително влезлия в стаята Тейт. Иън и Родни последваха примера му. Дори това да го бе притеснило, той с нищо не го издаде и седна на дивана до мен.
— Тейт — казах с въздишка, — най-добре е да си вървиш. В мислите си те играят футбол с главата ти.
Без да обръща внимание на думите ми, той ми подаде едно шишенце.
— Обадих се на Дон. Това лекарство е направено съобразно твоя произход, Кат, и ще ти помогне да заспиш. Затова отсъствах няколко часа — отидох до аптеката пеша вместо с кола, така че никой да не може да ме проследи.
Всички в стаята, в това число и аз, го изгледахме изненадано. Взех шишенцето.
— Благодаря.
От очакването на кратката забрава, която щеше да ми донесе сънят, гласът ми прозвуча още по-искрено. Може би щях да се избавя от мъката, макар и за няколко часа.
Тейт ми подаде и чаша вода.
— Няма защо.
Изпих нужната доза и се отпуснах на дивана. Дървената кутия още стоеше до мен и писмото, затворено в нея, бе единствената ми връзка с Боунс. След няколко минути усетих, че напрежението ми взе да спада. Хапчетата бяха силни, а и имах бърз метаболизъм.
— Браво, момче — заяви Спейд, като забеляза, че започвам да се унасям. — В края на краищата може би ще има полза от теб.
— Ние с Боунс си приличаме по едно: и двамата искаме това, което е най-добро за нея — тихо отвърна Тейт. — Различията ни са по въпроса, което точно е то.
Боунс…
Името му още звучеше в главата ми, когато потънах в така дългоочакваната безпаметност.
Може би ще те видя в съня си.
Събуди ме шум. Някъде от къщата долетя писък. Последва го тропот от бързи стъпки. Тези звуци проникнаха в неспокойния сън, в който бях потънала под влияние на лекарството.
— Какво, по дяволите…? — чух да пита Спейд с необичайно висок глас.