— Дяволите да ме вземат!
Това Иън ли беше? Не можеха ли да говорят по-тихо?
Чу се писък — май беше на Анет — и то толкова пронизителен, че покрих главата си с възглавницата. Дори това малко усилие ме изтощи. Ако можех, щях да се оплача от цялата тази суматоха. Уж искаха да спя, а след това вдигаха такава врява. Лицемери.
Оглушителните неразбираеми крясъци, надавани безспорно от Анет, не спираха. Наблизо нещо падна с трясък на пода. Със замъгленото си съзнание реших, че може да е Тейт. Когато заспивах, той се люлееше на задните крака на стола си. Навярно също бе задрямал и е загубил равновесие. Обаче това не обясняваше смотолевеното от него изречение.
— Това някакъв шибан номер ли е?
Разнесе се хор от възбудени гласове, хлопане на врати и стана толкова шумно, че с мъка отворих едното си око. Сред врявата до мен достигна едно име, което ме накара да скоча от дивана.
Криспин!
— … трябва да видя жена си — бе всичко, което чух, преди да започна да крещя, блъскайки се в масичката за кафе, в опита си на сляпо да се втурна към този глас. Очите ми бяха отворени, но погледът ми бе разфокусиран и всичко наоколо бе размазвано, затова фигурата, която вървеше към мен, ми заприлича повече на призрак, отколкото на мъж.
Някакви ръце ме сграбчиха и ме притиснаха толкова силно към нечие тяло, че и двамата паднахме на пода. Лицето ми се озова до уста, от която звучеше така познатият глас.
— Толкова много ми липсваше, Котенце. Обичам те.
Това е сън, досетих се аз. Хубав сън и ще благодаря на Дон от цялото си сърце за тази илюзорна възможност отново да прегърна Боунс. Бог да благослови съвременната наука и тоновете кодеин, смесени с успокоителни вещества.
— Ти си мъртъв — изфъфлих. — Иска ми се наистина да беше тук…
— Оставете ме насаме с нея. Моля ви, излезте поне за минута. Чарлс…
Нещо бе прошепнато, но така тихо, че нищо не разбрах, макар че тъмнокосата глава на Спейд се наведе толкова ниско, че докосна брадичката ми. Той кимна веднъж и целуна бледото лице, което още не можех да видя ясно.
— Всичко, което поискаш, приятелю.
— Моля ви, не ме събуждайте — казах умолително, ужасена, че някой може да ме изтръгне от съня ми. Вкопчих се в тялото, което изглеждаше така реално, и стиснах очи. — Само още малко…
— Ти не сънуваш, Котенце. — Боже, устните му се притиснаха към моите и целувката накара сърцето ми бясно да затупти. — Аз съм тук.
— Те са те видели мъ… мъртъв и из… изсъхнал, и ти не си ис… истински. — Реалността и объркването, подсилено от действието на хапчетата и шока, се смесваха.
Той ме занесе на дивана.
— Ще поговорим после, а сега… — Мъжът счупи чашата ми с вода, сряза с нея дланта си и я притисна към устата ми. Нямах друг избор, освен да преглътна кръвта.
С всяка погълната капка мъглата от лекарствата все повече се разсейваше, докато накрая ясно видях Боунс, застанал на колене пред мен. Посегнах да го докосна с треперещи пръсти, страхувайки се, че това е друг сън, направен със заклинание от Патра. Сън, който ще приключи, като тялото му се разпадне на прах пред очите ми.
Боунс хвана ръката ми и я стисна.
Разглеждах го жадно. Като се изключи косата му, която бе поразително бяла, той изглеждаше същият. Кожата му бе все така блестяща, тъмнокафявите му очи бяха приковани в моите.
— Наистина ли си тук?
Не можех да се отърся от ужаса, че той е мираж. Какво щеше да стане, ако се оставех да повярвам, а после се събудех и откриех, че е било само сън? Нямаше да го понеса. Щях да полудея.
В прилив на отчаяние, грабнах едно назъбено парче стъкло и го забих в крака си. Боунс го измъкна изумен.
— Какво правиш, Котенце?
Туптящата болка, която моментално ме прониза, бе най-прекрасното нещо, което някога бях чувствала, защото означаваше, че не сънувам. По някакъв необясним начин Боунс наистина бе тук. Контролът, който си бях наложила през последните няколко дни, се изпари и аз избухнах в сълзи, като се притиснах в него, макар че той се опитваше да ме отблъсне, за да излекува раната на крака ми.
— Ти си жив, ти си жив…
Не можех да спра да го повтарям, въпреки че ме разтърсваха ридания. Ръцете ми трескаво го опипваха, усещайки под дрехите познатите очертания на тялото му. Водена от неистовото желание да докосна кожата му, разкъсах ризата му и като усетих успокояващата енергия, която струеше от голата му плът, отново се разридах.