— Първо, той не знаеше на кой номер да те търси, Котенце. Не знаеше електронната поща на никой друг, освен твоята, а ти явно не си я проверяваше, защото Дон ти писа. Освен това, тъй като аз не се излекувах веднага, той не беше сигурен дали изобщо ще се възстановя. Така че Дон не искаше да ти дава напразни надежди. Около час след като се оправих, Тейт му звънна, за да го пита за подходящо за теб сънотворно. Дон ми даде адреса на аптеката. Щом стигнах там, проследих миризмата на Тейт до тук.
Нещо в гласа на Боунс ме накара едва сега да забележа, че в стаята липсва някой. Дори майка ми, макар да си даваше вид, че историята на Боунс не я интересува, бе застанала до вратата.
— Къде е Тейт? Защо Дон не му се обади, когато видя, че си по-добре? Чичо ми знаеше, че е с мен.
Боунс ме погледна в очите. В погледа му съзрях съжаление, но и непоколебимост.
— Дон не се обади на Тейт, защото аз му забраних. В крайна сметка не исках човекът, който се опита да ме убие, да разбере, че съм жив.
Глава 25
Думите на Боунс ми се сториха още по-зловещи от начина, по който Спейд неспокойно се размърда на стола си. Спомних си, че когато за първи път отворих очи и видях Боунс, той бе прошепнал на Спейд нещо, което не разбрах. След това бях толкова погълната от радостта, че Боунс е жив, че не бих чула и тътена от стадо тичащи слонове, камо ли шум от борба…
— Къде е Тейт?
Удивително е как можех да бъда преизпълнена с радост и едновременно с това да се ядосвам.
— Жив е — отговори Боунс. — Ще стои под ключ, докато не си признае за предателството, а после ще го убия за това.
— Смяташ, че на гарата ти е бил заложен капан? — В това имаше смисъл. Този пристигащ влак, пълен с мастер вампири, и присъствието в него на небезизвестната египетска владетелка не можеше да е просто съвпадение.
— За нашия план знаеха само присъстващите в тази стая, плюс Дейв и Купър, но едва ли може да се допусне, че е един от тях. Дейв през повечето време стоеше в избата с Хуан, а Купър няма причина да желае смъртта ми. Тейт е единственият, който би рискувал всичко, за да ме види мъртъв, и то така, че ти да не пострадаш. Любовта му към теб го е подтикнала към това предателство и аз искам да чуеш признанието му от собствената му уста. След това ще го убия, но заради теб ще го направя бързо.
Не. Не е той.
Боунс долови възражението в мислите ми и въздъхна:
— Съжалявам, любима, знам, че си привързана към него…
Скрих мислите си не заради Боунс, а заради другите двама вампири в стаята, които можеха да ги прочетат. Нямаше начин да повярвам, че Тейт би направил такова нещо. Той можеше да дразни Боунс и понякога да се държи тъпо, но нямаше да го предаде на Патра. Просто не можех да повярвам в това. Което означаваше, че в момента истинският виновник бе в стаята.
— Тейт никъде няма да избяга, нали?
Спокойният тон, с който зададох въпроса, изненада Боунс.
— Не.
— Тогава да не се занимаваме с него сега. Ако той признае, че го е извършил, няма да е нужно да го убиваш, защото аз собственоръчно ще го направя.
Това беше вярно, само че нямаше да се стигне дотам. Ако Тейт някога се опиташе да убие Боунс, той щеше да го предизвика на честен двубой. Щеше да загуби, разбира се, но да действа подмолно — това не беше в характера му.
— Менчерес — продължих аз, — нали каза, че си чувал за вампир, с когото се е случило нещо подобно като с Боунс? Имам предвид изсъхването.
Хладният преценяващ поглед на стария вампир срещна моя и в този миг разбрах две неща. Той долови, че безразличието ми за съдбата на Тейт е престорено, а аз — че и Менчерес не вярва в неговата вина.
Заплачи!
Думата прозвуча в съзнанието ми, сякаш ми бе прошепната в ухото. Твърдият поглед на Менчерес не трепна, а аз отстъпих шокирано назад, макар да изпълних молбата му. Не беше трудно, тъй като още не си бях възвърнала контрола над емоциите.
Пророних няколко едри крокодилски сълзи, които се затъркаляха по бузите ми. Понякога те бяха най-доброто нападение.
— Моят създател Тенох притежаваше подобна дарба — заяви Менчерес. — Той можеше да контролира тялото си, така че да изглежда напълно изсъхнало, за да убеди всички наоколо, че е мъртъв. Вероятно, когато споделих силата си с теб, си наследил повече способности, отколкото си мислех. На Тенох му бяха необходими няколко дни, за да се възстанови. А ти ще си направо късметлия, ако възвърнеш силите си след две седмици.