Менчерес се изправи със сдържано достолепие.
— Ние ще пазим предателя. Ти се нуждаеш от кръв и сън. Ще запазим в тайна новината, че си жив, докато не се излекуваш напълно. Можеш да ползваш моята спалня. Стените й са звукоизолирани, така че никакъв шум в къщата няма да те безпокои.
Браво! Исках да изръкопляскам, но веднага потиснах емоциите си. Ти, подъл никаквецо, май накрая ще започна да те харесвам.
За по-голяма достоверност на ролята ми, подсмръкнах:
— Заведи ме в леглото, Боунс. Много съм уморена.
С едно плавно движение той се изправи и вдигна и мен.
— Менчерес, ще ми покажеш ли пътя?
Боунс ме изнесе от стаята. Като минавахме покрай майка ми, която стоеше до вратата, той спря и ехидно й се усмихна.
— Мислеше си, че най-сетне си се отървала от мен, нали?
Тя понечи да каже нещо, но се отказа. После ме изненада още повече, като се дръпна настрана, за да ни направи път. За нея това бе равносилно на бурно приветствие.
— Мръсно животно — подвикна майка ми, когато се бяхме отдалечили достатъчно.
Боунс изсумтя развеселено, без да забавя крачка.
— И аз се радвам да те видя, Джъстайна.
Менчерес ни последва в просторната спалня под неясния предлог, че трябва да си вземе някои вещи.
— Само ще взема тези неща и ще ви оставя да поспите — каза той с равен глас, преди да затвори вратата зад себе си.
— Боунс, Кат е права. Не е Тейт.
Бях изненадана, че и Менчерес мисли така, но се въздържах от коментар.
— Той не би постъпил така — добавих само.
— И защо не? — възрази ядосано Боунс. — Това е единственият му шанс някога да те има. Знам, че ако бях на мястото на Тейт, щях да искам да видя съперника си мъртъв, дори и за целта да трябва да предам всички около мен.
— И щеше да съжаляваш за това — рече Менчерес. За секунда на лицето му се изписа болка и аз се запитах дали си мислеше за убийството, което бе извършил преди толкова много години. Убийството на съперника невинаги ти гарантира щастие. Даже обратното, често то те лишава от всякаква възможност за такова. Спомените за мъртвите са по-силни и причиняват много повече неприятности от живите.
Погледнах към Менчерес. Лицето му отново бе станало безизразно, но всички знаехме какво има предвид.
— Ако не бях споделил силата си с теб — продължи той, — щеше да бъдеш убит на онзи влак. Повярвай ми, някой в този дом разчита ревността да те заслепи.
Боунс крачеше нервно из стаята.
— Това би означавало, че някой от тези, които съм обичал като братя, е заговорничел срещу мен. По пътя на логиката предателят може да е само Тейт.
— Може би си прав.
Боунс бе толкова изненадан от тези думи, че спря на място.
Отидох при него и погалих леко с пръсти бузите му.
— Ако си прав — продължих аз, — предателят е заключен и вече не може да навреди на никого. Ще ми е мъчно, че моят приятел е извършил такова ужасно нещо, но ще го убия. Обаче ако не си прав… значи някой от присъстващите тук отчаяно се бои да не бъде хванат. Той е изгубил ума и дума от факта, че си жив, и с ужас си мисли какво ще направиш с него, ако го разкриеш. Ако грешиш, всички ние имаме голям проблем. И така, готов ли си да се обзаложиш, че си прав?
Боунс ме погледна с присвити очи.
— Знаеш, че няма да поема никакъв риск. Добре. Който и да е предателят, ще иска веднага да съобщи на Патра, че още съм жив, и най-вероятно ще се опита да убие Тейт, преди той да ме убеди в своята невинност. За да предотвратим това, ще са ни необходими повече хора. Ние тримата няма да се справим сами.
Менчерес кимна в знак на съгласие.
— Междувременно нека предателят да се чувства в безопасност, защото сме стоварили вината върху Тейт. Ще оставим нещата такива, каквито са. Кого искаш да включим в тази операция?
С други думи, на кого би поверил живота на всички нас.
— Чарлс, разбира се. Ако той е предател, сам ще си прережа гърлото. Родни също.
— И Анет — обадих се аз. — Когато те мислехме за мъртъв, тя каза, че не може да живее без теб.
Менчерес тръгна към вратата.
— Не мога да остана повече, ще изглежда подозрително. Относно възстановяването ти… одеве малко преувеличих. Тенох се възстановяваше за един час, а след два часа възвръщаше цялата си сила. Ще бъдеш напълно добре най-много след ден, но нека всички си мислят, че си слаб.