— Нека да изясним едно нещо: ако ме убиеш, няма да е, защото съм предател. Не съм те издал на Патра, въпреки че поздравявам онзи, който го е извършил. Ако ме убиеш, ще е защото се опасяваш, че ако не го направиш, един ден тя може да те напусне заради мен. Така че ти решаваш, Пазителю на криптата. Какво ще бъде?
Тъмнокафявите очи, които можеха да ме разтопят от страст, сега гледаха безстрастно и студено.
— Дадох ти възможност да признаеш с достойнство делата си. Ти отказа. Добре тогава, ще получим признанието ти по друг начин. Ще останеш тук окован, без храна, без посетители, докато гладът и самотата не те сломят. Ще видим какво ще кажеш след месец. Оставете го сам с лъжите му и малодушието му. През това време аз ще се радвам на компанията на моята съпруга.
Боунс ме хвана подканящо за ръка. Отказах да изляза, докато не показах на Тейт надрасканото набързо съобщение, преди Родни отново да окове ръката му.
„Обещавам, че ще открия кой е предателят, но ако някой друг, освен мен или Боунс, влезе в тази стая, викай с всички сили.“
— Не се притеснявай, Кат — отвърна Тейт с лека усмивка. — Няма да мърдам оттук.
Когато Родни затвори вратата зад нас, се обърнах към Боунс.
Още ли мислиш, че е той? — попитах го мислено.
Той ме изгледа продължително. Лицето му изразяваше смесица от емоции — всички до една неприятни. Най-накрая поклати отрицателно глава.
Не.
Глава 27
От потенциалните тринайсет заподозрени вампири изборът ни се спря на четирима. За Боунс това бе изключително болезнен процес, тъй като познаваше всеки от тях не по-малко от век и смяташе всички за близки приятели. То и Цезар не е подозирал Брут, но всички знаем до какво е довело това. Така че Боунс трябваше да забрави за чувствата си при оценките.
В списъка бе включен Зиро, въпреки привидно робската му преданост, следван от Тик Ток, Ратлър и Док. Влад бе оставен като възможна алтернатива.
Докато закусвах, Боунс най-сетне се обади на Дон да му каже, че е пристигнал при мен. Чичо ми естествено попита за Тейт и получи безцеремонния отговор, че той все още не се е спаружил. Веднага си представих как по време на разговора Дон подръпва нервно сивите, косъмчета на едната си вежда. Чичо ми обичаше Тейт, но беше реалист. Знаеше какво ще стане, ако Тейт е извършил това престъпление. Вампирите не даваха втори шанс на враговете си.
За да подкрепи думите на Менчерес за дългото си възстановяване, Боунс се движеше преднамерено бавно, което бе в ярък контраст с обичайната му гъвкавост и бързина на хищник. Прекарахме следобеда на дивана, а през това време Менчерес го запозна накратко със случилото се, докато той бе смятан за мъртъв. Сбито, но с безпощадни подробности, старият вампир описа как Патра бе провалила събранието в операта. Майка ми се отказа да се преструва, че не подслушва, и седна на близкия стол. Когато Менчерес приключи разказа си, тя наруши настъпилата тягостна тишина.
— Тя е истинска кучка, Катрин. Трябва да я убиеш.
Боунс изръмжа:
— Възнамерявам лично да се погрижа за това.
А междувременно щяхме да видим кой ще се опита да се свърже с Патра, за да й съобщи, че Боунс е жив. Дон се бе разпоредил да бъдат подслушвани всички телефони, както и да бъдат прихващани безжичните съобщения, които се изпращаха от къщата. Компютрите, факсът и другите средства за комуникация бяха иззети. „От съображения за сигурност“, студено бе заявил Менчерес и никой не бе посмял да възрази. Когато предателят решеше да действа, трябваше да го направи по телефона и тогава щяхме да го пипнем. Сега просто трябваше да чакаме.
— Боунс, все още си малко блед — каза Менчерес. — Трябва повече да се храниш и да си почиваш.
— Добре — отвърна Боунс и ме дръпна за ръката. — Котенце, искам да ти покажа нещо.
Последвах го по стълбите до сутерена, където минахме през няколко стаи, които досега не си бях направила труда да изследвам. Поне една трета от къщата бе под земята — напълно в стила на вампирите и гулите. Това, което се виждаше на повърхността, бе само малка част от нея.
Двама вампири се поклониха ниско, преди да отворят двойната врата пред нас.
Няколко души — всичките хора — погледнаха към нас, когато влязохме в помещението, което, изглежда, бе зала за развлечения. Някои от тях седяха на голям диван, загледани в широк плазмен телевизор, други играеха билярд на една от четирите билярдни маси, а петима бяха погълнати изцяло от играта на покер.