Погледнах водача и очите ни се срещнаха.
— Бил толкова зле, че не го пратили в превъзпитателен лагер и успял да остане в Натранг при семейството си — продължи Сюзан. — Пооздравял.
Предполагам, че това е виетнамският еквивалент на разказ с щастлив край. Може би трябваше да престана да се возя на циклоси или поне да престана да разпитвам тия привидения за военната им служба.
— Кажи му, че с гордост съм служил рамо до рамо с южновиетнамските войници — помолих Сюзан.
Тя преведе и виетнамецът за миг пусна кормилото и бързо отдаде чест.
Моят водач слушаше разговора и после заговори Сюзан.
— Казва, че бил моряк в залива Камран и когато комунистите приближили, имал възможност да избяга с кораб, но се върнал в селото си край Натранг — преведе тя. — По пътя го пленили северновиетнамски войници и прекарал четири години в превъзпитателен лагер.
— Кажи му, че… Америка все още помни своите южновиетнамски съюзници. — Което беше пълна глупост, обаче звучеше добре.
Продължихме по красивата крайбрежна улица под лазурното небе. Миришеше на море. Возехме се пред тези човешки останки от една изгубена кауза.
Пътят водеше до портала на пазара. Слязохме от циклосите и дадох на всеки водач по петарка, което страшно ги ощастливи. С това темпо щях да се разоря до другата седмица, но тъжните истории ме разнежват. Освен това, струва ми се, изпитвах угризенията на оцелелия — случваше ми се за пръв път.
Обиколихме пазара и си купих калъп загадъчен сапун, увит в тоалетна хартия, и шише американски шампоан, чиято марка май бяха престанали да произвеждат през 1968-а. Сюзан ми купи хошимински сандали, направени от автомобилни гуми, а аз й върнах жеста с тениска с надпис „Натранг е прелестен плаж — разкажете на близките си в родината“.
Кой ги пише тия неща?
Сюзан си избра и две копринени блузи и каза:
— Тук е по-евтино от Сайгон. Фермите за копринени буби и фабриките са в този район. Трябва да идвам тук на пазар.
— За фабрики ли? Сюзан се засмя.
Около час се мотахме сред сергиите и тя си купи ароматична свещ, бутилка оризово вино и евтина найлонова торба, за да носи боклуците. Жените обожават да пазаруват.
Стигнахме до цветята и Сюзан купи цъфнали клонки, завързани с връв.
— За твоята стая — каза тя. — Чук мунг нам мои. Прибрахме се в хотела с циклоси, проверихме за съобщения — нямахме — и се качихме в моята стая.
Сюзан завърза клонките за мрежата против комари на леглото ми.
— Това ще ти носи късмет и ще гони злите духове.
— Обичам зли духове.
Тя се усмихна. Постояхме няколко секунди, вперили погледи един в друг.
— Искаш ли да идем на плажа? — попита Сюзан.
— Дадено.
Тя извади сапуна и шампоана ми от чантата си и ми ги подаде.
— Когато се приготвя, ще почукам. — Поколеба се, после излезе. Обух си банските, навлякох спортна риза и нахлузих чисто новите си хошимински сандали.
Прибрах портфейла, паспорта, визата, резервациите и самолетните билети в найлонов плик. Чудех се дали служителят на рецепцията ще ми ги пази, или ще замине с тях за Америка.
Седнах на стола и се загледах в пълзящия по стената гекон7. Докато го зяпах и чаках Сюзан, прехвърлях някои неща в главата си.
Сюзан Уебър. Навярно бе такава, за каквато се представяше: американка, занимаваща се с бизнес във Виетнам. Обаче бях забелязал признаци, че има и друга работа. В страни, в които нашите разузнавателни средства са ограничени, но нуждите ни са големи и постоянно растат, е нормална практика да вербуваме приятели от средите на американския бизнес или постоянно пребиваващите, за да правят по някоя дребна услуга на Чичо Сам.
Поне три институции можеха да извършват такова вербуване: Разузнавателната служба на външното министерство, Военното разузнаване и Централното разузнавателно управление.
После идваше самата „Американ-Ейжън“. Компанията си изглеждаше съвсем нормална, само че имаше всички особености на параван на ЦРУ.
Другият въпрос беше привързаността на Сюзан Уебър към Пол Бренър. Човек може да имитира много неща в живота — жените имитират оргазъм, мъжете имитират всякакви чувства, обаче ако наистина не губех проницателността си, Сюзан искрено си падаше по мен. Нямаше да е за пръв път да се случи такова нещо и тъкмо затова разузнавателните служби хранят инстинктивно недоверие към хората си и обичат шпионските си сателити.