— Ами ако после ти потрябват?
— Поръчваш още. Боеприпасите са единственото нещо, което не свършва. Свършва ти волята.
Заплувахме. Сюзан плуваше добре и беше издръжлива, но и аз не оставам по-назад, така че киснахме в морето около час и си прекарахме страхотно.
Върнахме се на шезлонгите и докато се бършехме с хавлиите, уличните търговци отново се появиха. Бяха адски досадни, обаче не крадяха нищо, защото съвсем скоро и без това ти измъкваха всички пари.
Приближиха се няколко млади момичета с шишета масло и хавлии.
— Не са те масажирали от хотел „Рекс“. Нека те черпя един масаж.
— Благодаря.
Направиха ни масаж на плажа. Пак започвах да се чувствам като Джеймс Бонд.
Отпуснахме се на шезлонгите — Сюзан си сложи тъмните очила и се зачете в някакво бизнес списание, аз съзерцавах морето и небето.
Някой ден трябваше да се върна тук без държавна намеса. Може би Синтия щеше да дойде с мен и да разглеждаме страната поне месец. Естествено, ако при сегашното си заминаване от тук не станех персона нон грата или персона в ковчег.
Обърнах се към Сюзан и я погледах, докато четеше. Тя усети, че я наблюдавам.
— Хубаво е, нали?
— Да.
— Радваш ли се, че дойдох с теб?
— Да.
— Мога да остана още няколко дни.
— Ако утре се върнеш в Сайгон, може би ще успееш да изгладиш нещата с Бил.
— С кого?
— Ще те попитам нещо лично. Защо изобщо си имала връзка с Бил, щом мнението ти за него е толкова лошо?
Тя остави списанието.
— Основателен въпрос. Разбира се, възможностите за избор в Сайгон са доста ограничени. Много от мъжете са женени, останалите се чукат до скъсване с виетнамки. Бил поне беше верен. Нямаше любовница, не ходеше по проститутки, не се друсаше, нямаше лоши навици — освен мен.
Като се замислех, по време на кратката ни среща с него Бил Станли не ми се беше сторил чак такова ангелче. Трябваше да го имам предвид.
В шест часа тръгнахме обратно за хотела.
Когато стигнахме, си взехме вещите от рецепцията и се разбрахме в седем да се срещнем на верандата.
Качих се в стаята си, изкъпах се със студена вода и портокалов сапун и подремнах, както си бях гол. Събудих се в седем без петнайсет, облякох се и слязох на верандата. Сюзан я нямаше, обаче Луси бе там и ми донесе студена бира.
Сюзан се появи след няколко минути, облечена в една от новите си копринени блузи, розова, и с къса черна поличка. Изправих се.
— Блузата ти стои чудесно.
Тя седна.
— Благодаря ви, господине. А вие изглеждате почернял и отпочинал.
— Нали съм в отпуска.
— Радвам се, че това е отпускарската част от посещението ти тук. — И прибави: — Ще се тревожа за теб.
Не отговорих.
— Мислех си… Трябва да отида в командировка в Ханой. Навярно можем да се срещнем там. В „Метропол“. По-следващата събота. Съгласен?
— Откъде знаеш за това?
— Прегледах ти документите, докато ти ми преглеждаше паспорта.
— Трябва да забравиш какво си видяла.
— Ще забравя всичко друго, освен „Метропол“. По-следващата събота.
— Ще остана там само една нощ.
— Няма проблем. Просто искам да съм там, когато пристигнеш.
Тази жена знаеше всички подходящи думи и започваше да ме обсебва.
— „Метропол“ — отвърнах аз. — Ханой, по-следващата събота.
— Ще те чакам.
Изпихме още няколко бири докато се стъмни, после се качихме на циклоси и отидохме в града.
Намерихме ресторант с градина отзад и една красива сервитьорка в ао дай8 ни настани на една от масите.
Ухаеше на цъфнали дървета и приятният ветрец разнасяше цигарения дим.
Поръчахме риба, защото в менюто нямаше нищо друго, и си поговорихме за това-онова. Сюзан повдигна въпроса за полковник Манг и аз споменах, че се е наложило да му напомня за новата епоха във виетнамско-американските отношения и че трябва да върви в крак с промените.
Тя като че ли се замисли, после рече:
— Предишното ни посолство е било в Сайгон. На трийсети април седемдесет и пета американският посланик бил на покрива на посолството с националното знаме в ръце, а генерал Мин бил в двореца и чакал да предаде Южен Виетнам на комунистите. Сега имаме нов посланик, този път в Ханой, готвим се да открием консулство в Сайгон с отдел за икономическо развитие, търсим да купим подходяща сграда, когато Ханой ни даде разрешение. Тази страна пак ще е важна за нас и никой не иска да провали новите отношения. Говоря за милиарди долари инвестиции в петрол и полезни изкопаеми. Затова не зная защо си тук, нито кой всъщност те праща, но моля те, внимавай.