Облякохме се и се запътихме към корабчето.
Стигнахме в Натранг след мръкване и аз дадох на капитан Ву щедър бакшиш плюс петарка на Мин като компенсация, че е пропуснал нудисткия плаж.
На кея имаше няколко таксита и взехме едно до хотела. Качихме се в стаята на Сюзан, отворихме френските врати и пуснахме вътре морския бриз.
Тя изключи лампата и запали свещта, която беше купила от пазара. Отворих бутилката оризово вино и си наляхме в две пластмасови чаши. Чукнахме се и отпихме. От кафенето на плажа долиташе музика, „Блубери Хил“ на „Фатс Домино“9, която не бих избрал за този момент, обаче моят компактдиск плейър бе във Вирджиния.
— Да потанцуваме — предложи Сюзан.
Оставихме чашите, изухме сандалите и затанцувахме под звуците на „Блубери Хил“.
Беше забавно, а и аз си падам по несексуалната предигра, само че бях малко нервен и адски възбуден.
Засвириха любимата ми бавна песен на Джони Матис „На дванадесети никога“.
Танцувахме притиснати един към друг и дъхът й галеше кожата на шията ми. Тя пъхна длани под ризата ми и започна да милва гърба ми. Последвах примера й и разкопчах сутиена на банския й.
Съблякохме си ризите и продължихме да танцуваме голи до кръста. Сюзан плъзна длани по задника ми. Постъпих по същия начин и здраво стиснах дупето й в шепи.
Не довършихме танца, защото изведнъж се озовахме в дрехите на другия, които след около пет секунди бяха разхвърляни из цялата стая.
Направо се метнахме в леглото и тя спусна мрежата против комари.
Целувахме се силно и дланите ни бяха навсякъде по телата ни.
Накрая се овладяхме, отпуснахме се един до друг и известно време се прегръщахме, после ръцете ни пак започнаха да обикалят. Тя беше много влажна и моят бе напълно втвърден.
Качих се отгоре и й леко се плъзнах в нея.
Любихме се, после изтощени заспахме в прегръдките си.
Събудих се посред нощ с мисълта за Синтия в главата ми и Сюзан в леглото ми. Помислих си и за Карл, за предстоящото и за онова, което ме очакваше у дома.
Операцията бе започнала зле на летище „Тан Сон Нат“. В такива случаи трябва да се откажеш, преди да си изгорял. Само че тази операция се беше превърнала в лично пътуване и дори то да завършваше с нещастен край, бях готов да го приема.
19.
На сутринта, докато слънцето се издигаше над Южнокитайско море и през отворените френски врати нахлуваше морски ветрец, се любихме пак. Взехме душ заедно и лежахме голи в леглото докъм десет, после се облякохме, слязохме на верандата и пихме кафе.
Всичко изглеждате също като предишните два дни, но за мен светът се бе променил. За нея също, струва ми се.
И двамата разбирахме, че Сюзан няма да се върне в Сайгон, докато аз съм в Натранг, обаче бях категоричен в отказа си да ме придружава до Хюе. По време на кафето й казах:
— Хюе е началото на официалната ми работа във Виетнам. До тук ни се размина, обаче ако дойдеш с мен в Хюе, ония във Вашингтон ще преминат към тежкото оръжие.
— Ясно ми е — отвърна тя. — Но ще се срещнем в Ханой.
Сюзан искаше да разгледа града, затова взехме кола и шофьор и отидохме в Океанографския институт. Видяхме много риба в аквариума и хиляди мъртви морски животни, съхранени в стъкленици. Ако питат мен, такива места спокойно могат да бъдат улучени от артилерийски снаряд.
Следобед обиколихме чамските кули в околността, малко по-интересни от консервираната риба. Сюзан имаше туристическа брошура и ми обясни:
— Чамите били индуси по произход и обитавали този район от седми до дванайсети век преди да го завладеят етнически виетнамци, дошли от север.
— Очарователно. — Щях ли да се мотая така, ако не се бях чукал? В един чамски храмов комплекс, казваше се По Нагар, имаше статуи на хиндуистки божества, много еротични, и това ми се стори по-интересно. Видяхме скулптури на грамадни пениси, наречени „линга“, и на вагини, наречени „йони“, и от една от тия йони бликаше фонтан. Не можеш да видиш такива неща в католическа черква.
Прекарахме част от следобеда в обикаляне на околността, включително едно омайно място, Ба Хо, уединена гора с три водопада. Докато седяхме с крака във вирчетата, Сюзан разгледа пътеводителя и каза:
— Зная, че си падаш по нудистки плажове, затова намерих още един.
— Надявам се, не смяташ, че не ме интересува нищо друго. Океанографският институт много ми хареса.