Не беше смешно.
— С малко късмет за два дни ще стигнете до Диен Биен Фу.
Зачудих се какво си мислят ония идиоти във Вашингтон.
— Възможно ли е да наема малък самолет от „Хюе-Фу Бай“?
— Не и във Виетнам, господин Бренър. Частните полети са строго забранени.
— Как са стигнали до там французите?
— Скочили са с парашути — усмихна се господин Ан. — Има и друг път. Можете да вземете самолет до Виентян, столицата на Лаос, и от там до Диен Биен Фу са само сто и петдесетина километра. Но първо ще ви трябва виза и после ще се наложи да пресечете виетнамската граница, а това може да се окаже по-трудно.
— Е, благодаря за урока по география, господин професор. Сигурен съм, че ще се добера до Диен Биен Фу, преди да изтече визата ми.
— Вземете опитен частен шофьор със здрава кола четири по четири. Ще успеете. Но не минавайте през „Видотур“.
— Известно ми е.
Господин Ан зарови пръсти в купчинката празни обелки от фъстъци.
— Казаха ми да ви предам някои инструкции.
Не отговорих.
— Ако откриете човека, когото търсите, трябва да му предложите да купите всичките му сувенири от войната. Ако е мъртъв, удостоверете смъртта му и направете същото предложение на семейството му. Ако е жив, трябва да го снимате и да установите местожителството му с карти и снимки. Може да се наложи по-късно правителството да го потърси. Пак не отговорих.
Господин Ан, изглежда, се чувстваше неловко и избягваше погледа ми.
— А може да решите сам да приключите въпроса и така да спестите по-нататъшните главоболия около установяването на нови контакти с този човек.
— Извинете, бихте ли повторили?
Той го направи.
— Не съм съвсем сигурен, че разбирам значението на думите ви — казах аз. — А вие?
— Не, господин Бренър. Казаха ми, че вие ще разберете.
— Нима? Ами ако ги разбера грешно и реша, че трябва да го убия, докато те са искали да кажат нещо друго?
Господин Ан не отговори пряко на въпроса ми, а каза:
— След дълга и ожесточена война остават много неуредени сметки.
Проблемът едва ли бе свързан с неуредени стари сметки, нито с отплата за нещо, случило се в подземния свят на шпионажа, програмата „Финикс“14 или нещо подобно. Тран Ван Вин беше обикновен войник, присъствал на нещо, което не бе трябвало да види. Обаче господин Ан смяташе, че е свързано с мръсната тайна война, което изглеждаше логично или поне така му бяха казали.
— Във всеки случай — завърши виетнамецът — с това вашата задача ще бъде изпълнена и вие трябва незабавно да се отправите за следващото си местоназначение с придобитите вещи. Това съобщение е дословно и не ми е известно нищо повече.
Не отговорих.
— Както знаете — продължи той, — довечера и утре трябва да останете тук и после да заминете за Диен Биен Фу и въпросното село. Ако има промяна в плана или получа нова информация за вас, ще ви потърся в хотела. Разполагам със сигурни средства за връзка с някои хора в Сайгон и ще ги осведомя, че срещата ми с вас е била успешна. Сега можете да ми предадете съобщение, което да им пратя.
— Просто им кажете, че разбирам задачата и дълга си и че справедливостта ще възтържествува.
— Добре. Аз ли да си тръгна, или искате вие да сте пръв?
— Аз ще съм пръв. — Взех няколко фъстъка и ги прибрах в джоба си. — Оставям ви този пътеводител. Искам да го върнете в хотела ми на сутринта, когато заминавам за Диен Биен Фу, деня на вашия полет за Лос Анжелис. Така ще се уверя, че не са ви арестували и че операцията ми не е компрометирана. Ако не го получа, ще си запазя правото да напусна страната. Можете да съобщите и това.
— Разбирам.
Изправих се, извадих от джоба си десет долара и ги оставих на масата.
— Благодаря за интересната обиколка.
Той стана и се ръкувахме.
— Лек път, господине — пожела ми господин Ан. — Честита Нова година.
— И на вас.
Тръгнах си през пазара, излязох на крайречната улица и се запътих към моста, по който се влизаше в Новия град.
Наближаваше четири следобед в първия ден от Новата година, годината на вола. А можеше да е и последният ден от годината на глупака, тоест моят последен ден. Как се забърквам в такива неща? Все затъвам в какви ли не лайна: следствия на самоубийства, които слагат край на кариерата ми, опасни задачи във вражески страни и сложни любовни връзки.
14
Секретна програма на ЦРУ, първоначално разработена за „неутрализиране“ на членове на цивилната инфраструктура на Националния фронт за освобождение. — Б.пр.