С французина взехме по една чаша от пръстите на втората стюардеса и докато самолетът се разтърсваше, първата ги напълни до половината с пенлива течност.
— Merci — благодарихме ние.
Неочаквано французинът чукна чашата си в моята.
— Sante.
— Наздраве — отвърнах аз.
— По работа ли пътувате? — попита ме той.
— Не, турист съм.
— Наистина ли? Аз имам бизнес в Сайгон. Купувам тик и материал от други редки дървета. „Мишлен“ също се завърнаха заради каучука. По крайбрежието търсят и нефт. Западът пак насилва страната.
— Е, все някой трябва да го прави.
Той се засмя.
— Всъщност японците и корейците също насилват страната. Във Виетнам има много природни ресурси, които никога не са били разработвани, а работната ръка е страшно евтина.
— Чудесно. Средствата ми са ограничени.
— Само че комунистите са проблем — продължи французинът. — Не разбират от капитализъм.
— Може пък прекалено добре да разбират.
Той пак се засмя.
— Да, струва ми се, че имате право. Във всеки случай пазете се. Може да си имате неприятности с полицията и партийците.
— Отивам просто на почивка.
— Bon. Момичета ли предпочитате, или момчета?
— Pardon?
Съседът ми извади бележник от джоба на гърдите си и започна да пише.
— Ето няколко имена, няколко адреса и някои телефонни номера. Един бар, един публичен дом, една изключителна дама и името на добър френско-индокитайски ресторант. — Той ми подаде откъснатия лист.
— Merci — благодарих му. — Откъде да започна?
— Човек винаги трябва да започва с хубава храна, но сега е много късно, затова идете в бара. Не взимайте проститутки — изберете някоя от барманките или сервитьорките. Така ще покажете, че сте познавач. И не плащайте повече от пет долара в бара, пет в публичния дом и двайсет на госпожица Диеу-Кием — тя е наполовина французойка и знае няколко езика. Госпожица Диеу-Кием е отлична компаньонка за вечеря и може да ви помогне в пазаруването и разглеждането на забележителностите.
— Не е зле за двайсет долара. — Преди трийсет години Джени беше получавала толкова в Джорджия, при това знаеше само английски.
— Но ви предупреждавам, че в Социалистическа република Виетнам проституцията е забранена.
— Във Вирджиния също.
— Виетнам представлява сблъсък на противоречия — властта е комунистическа, тоталитарна, атеистическа и ксенофобска. Местните са капиталисти, разкрепостени, будисти, католици и дружелюбни с чужденците. Говоря за Юга — на север е съвсем друго. Там хората и властта са едно цяло. Ако ходите на север, трябва да сте по предпазлив.
— Само ще се поразмотая из Сайгон. Ще разгледам музеите, ще се позабавлявам и ще купя малко дрънкулки за близките.
Французинът ме изгледа за миг, после изрази отношението си към мен, като се скри зад вестника си.
Аудиоуредбата се включи и пилотът каза нещо на виетнамски, после на френски. След това копилотът преведе на английски:
— Моля вдигнете облегалките и си сложете коланите. Скоро ще кацнем.
Стюардесите събраха чашите от шампанско.
Погледнах през илюминатора и видях зелени и червени дъги от трасиращи куршуми, които разсичаха нощното небе над Сайгон. Видях бели проблясъци на артилерийски оръдия и ракети, червено-оранжеви експлозии от снаряди в оризищата. Видях всичко това със затворени очи, образи отпреди трийсет години, неизличимо запечатани в паметта ми.
Вдигнах клепачи и видях Хошимин, два пъти по-голям от някогашния Сайгон и по-ярко осветен от обсадената военновременна столица.
Усетих, че французинът ме наблюдава.
— Вие сте били тук — каза той.
Това не бе въпрос.
— Да — потвърдих аз.
— През войната, нали?
— Да. — Може би си личеше.
— Ще видите, че е съвсем различно.
— Надявам се.
Съседът ми се засмя.
— Plus са change, plus cest la meme chose.3
Заслушах се в хидравличните звуци на самолета, който се спускаше към летище „Тан Сон Нат“. Знаех, че ме очаква странно връщане назад във времето и пространството.
Книга II
Сайгон
6.
Измъкнахме се от облаците и за трети път в живота си видях летище „Тан Сон Нат“.
Странно, изглеждаше ми същото като преди близо трийсет години — след войната не бяха махнали чувалите с пясък и имаше военен сектор, където край някогашните американски хангари забелязах руски изтребители „Миг“. Зърнах и американски товарен самолет С-130 и се запитах дали може да лети, или е нещо като военен трофей.