Докторът със своето цинично безпристрастие мислено придаде смисъл на неогладените фрази на младия австралиец. Беше учуден, но и малко развълнуван от тези емоции, които търсеха да пробият път през свенливото неудобство. Това, което се раждаше от обърканите думи беше възхищение пред необичайното, с което се беше сблъскал момъкът, когато беше осъзнал странната си среща. Чудатостите на огромния, грозноват датчанин и безкористната му искреност придаваха плът на неговия идеализъм и чар на екстравагантния му ентусиазъм, блестяха с топлата и примамлива светлина на неподправената доброта. Младостта на Фред Блейк по мистичен начин му помагаше да прозре това; то го изумяваше и стъписваше. Вълнуваше го и го правеше много свенлив. Разтърсваше самоувереността му и го укротяваше. В този момент доста обикновеното, красиво момче осъзнаваше нещо, което никога не си беше представяло — осъзнаваше духовната красота. „Кой би помислил, че това може да се случи“? — размишляваше докторът.
Съвсем естествено, неговите собствени чувства към Ерик Кристесен бяха по-отвлечени. Проявяваше интерес към него, защото беше малко необикновен. На първо място беше забавно на някакъв остров в Малайския архипелаг човек да попадне на търговец, който познава Шекспир достатъчно добре, за да може да цитира големи откъси наизуст. Докторът обаче не можеше да не гледа на това като на доста изтощителен стремеж. Лениво се питаше дали Ерик е добър бизнесмен. Не му допадаха много идеалистите. За тях беше трудно да живеят в този свят, в който човек работи всеки ден, да съчетават вярванията си с изискванията на живота; твърде рядко те успяваха да пригодят възвишените си представи към предлаганите им възможности. Това обстоятелство често се виждаше забавно на доктора. Идеалистите имат склонност да гледат с пренебрежение на хората, заети с труд, но не се отказват да се възползуват от усърдието им. Като полските кринове те нито се трудят, нито предат48, но нямат нищо против други да извършат вместо тях робската работа.
— Какъв е Фрит, при когото ще ходим — попита докторът.
— Има плантация. Отглежда мускатово орехче и карамфил. Вдовец е. Живее тука с дъщеря си.
XX
Къщата на Фрит беше на около три мили и те стигнаха до там с един стар „Форд“. От двете страни на пътя растяха едно до друго грамадни дървета, а под тях сплетена папрат и пълзящи растения. От края на града започваше джунглата. Тук-таме се виждаха бедни колиби. По верандите лежаха дрипави малайци, апатични деца играеха сред свините по купищата боклук. Беше влажно и душно. Имението — някогашна собственост на търговец, имаше порта с декоративна гипсова украса — масивна, но вече овехтяла, с приятно оформление. Над арката имаше табелка с името на стария бюргер и датата на построяването. Завиха по един черен път, колата подскачаше нагоре-надолу по коловози, хълмчета и дупки, докато стигнаха до бунгалото. Това беше голяма, правоъгълна сграда, изправена не върху колове, а върху каменна основа. Имаше плетен покрив от палмови листа. Заобиколена беше от запустяла градина. Приближиха; шофьорът-малаец енергично наду клаксона и от къщата се показа човек, който им махна приветливо с ръка. Беше Фрит. Остана да ги чака горе на стълбата, водеща към верандата, и когато се качиха и Ерик изброи имената им, стисна ръка на всеки.
— Радвам се да ви видя. Цяла година не съм виждал британци. Влезте да пием по чаша.
Беше доста едър човек: дебел, с посивяла коса и малки сиви мустаци. Оплешивяваше и затова имаше внушително чело. Червеното му лице, лъщящо от пот, беше гладко и кръгло; на пръв поглед изглеждаше почти момчешко. В средата на устата му висеше дълъг зъб, който се клатеше и създаваше впечатлението, че ако го дръпнат по-силно, ще падне. Беше облечен в къси панталони цвят каки и дълбоко изрязана фланелка за тенис. Вървеше със забележимо куцукане. Въведе ги в една много голяма стая, която служеше едновременно и за гостна, и за трапезария; стените бяха окичени с малайско оръжие, с еленови рога и с рога на таур49. На пода имаше тигрови кожи, които изглеждаха малко плесенясали и проядени от молци.
Когато влязоха, един дребен старец стана от стола си и без да пристъпи напред, втренчи поглед в тях. Беше сбръчкан, съсухрен и прегърбен. Изглеждаше много стар.