— Не зная — отговори Ерик. — Съдружник е на другия — слабия, с посивялата коса. Търсят бисерни миди, мъчат се да намерят ново находище.
— Хубав е.
— Знаех, че ще ти се понрави. Приятно момче е.
Останалите трима продължиха обиколката на имението.
XXI
Когато се върнаха, завариха Ерик да седи сам със Сван. На странна смесица от шведски и английски старецът разказваше безкрайната история на някакво свое приключение в Нова Гвинея.
— Къде е Луиз? — попита Фрит.
— Помогнах й да сложи масата. Правеше нещо в кухнята и сигурно е отишла да се преоблече.
Седнаха и пиха още по чаша. Водеха несвързан разговор — както е с хората, които не се познават. Старият Сван беше уморен, но когато за момент замълчаваха, наблюдаваше гостите със зачервените си, проницателни очи така, сякаш го изпълваше подозрение. Капитан Никълз каза на Фрит, че диспепсията го е направила великомъченик.
— Изобщо не зная какво е това да те боли корем — каза Фрит. — Мене ме мъчи ревматизъм.
— Познавам хора, които са негова жертва. Мой приятел от Брисбен — един от най-добрите лоцмани, направо осакатя. Стигна до патерици.
— Всеки си има по нещо — каза Фрит.
— Нищо не може да се сравни с диспепсията, кълна ти се. Досега да съм богат, ако не беше диспепсията.
— Парите не са всичко на този свят — каза Фрит.
— Не казвам, че са. Казвам, че щях да съм богат, ако не беше диспепсията.
— Парите никога не са били нещо важно за мене. Имам ли покрив над главата и три пъти на ден ядене, стига ми. Важното е човек да има свободно време.
Д-р Сондърз се заслуша в разговора. Не можеше напълно да определи що за човек е Фрит. По приказката си личеше, че е образован. Макар дебел и тромав, зле облечен и небръснат, той правеше впечатление ако не на издигнат човек, то поне на човек, привикнал да бъде в обществото на почтени хора. Явно не беше от класата, към която принадлежаха старият Сван и капитан Никълз. Обноските му бяха непретенциозни. Беше ги посрещнал любезно, без фалшивата учтивост, която налагат като държание към непознати гости хора, които не са получили достатъчно добро възпитание. Фрит се държеше естествено, сякаш добре знаеше кое е прието и кое не е. Д-р Сондърз предполагаше, че по времето на младостта му в Англия такъв човек биха наричали джентълмен. Чудеше се по какъв ли начин се бе озовал на острова.
Докторът стана от стола и започна да се разхожда из стаята. Над дълга библиотека на стената висяха фотографии в рамки. С учудване откри, че те представляват осморки по гребане на колежа в Кеймбридж, между хората, макар и само по написаното отдолу име — Дж. П. Фрит — той разпозна домакина; на другите снимки имаше момчета — туземци от Перак — Малайските щати, от Кучинг — Сарабак и Фрит — много по-млад от сега, седнал в средата на групата. Изглежда, че след завършване на Кеймбридж той беше дошъл на Изток като учител.
Книгите в библиотеката бяха безредно натъпкани — с петна от влагата, проядени от бели мравки; докторът лениво посягаше към една или друга книга и с известно любопитство ги разглеждаше. Някои от тях, с кожени подвързии, бяха награди — ставаше ясно, че Фрит е завършил държавна гимназия, където е бил старателен и дори блестящ ученик. Там бяха и учебниците, които беше използувал в Кеймбридж, също така доста романи и няколко томчета поезия — правеше впечатление, че са много четени, но преди доста време. Личеше си, че са често прелиствани, много пасажи бяха отбелязани с молив или подчертани, но от тях миришеше на плесен — сякаш от години никой не ги беше отварял. Най-много се учуди обаче, когато видя две полици, пълни с книги по индийска религия и философия. Бяха преводи на Ригведа51, без съмнение и на Упанишадите52; някои, подвързани в хартия, бяха издадени в Калкута или Бомбай; имената на авторите му звучаха странно, а в заглавията отекваше нещо мистично. Необичайно беше такава колекция да се намира в къщата на плантатор от Далечния изток — и д-р Сондърз, имайки предвид събраните по този начин данни, се опита да си отговори на въпроса що за човек беше домакинът. Прелистваше книгата на някой си Шриниваса Айянгар, наречена „Основи на индийската философия“, когато Фрит тежко докуца до него.
— Библиотеката ли разглеждате?
— Да.
Фрит погледна книгата, която държеше докторът.
— Интересна е. Тези индуси са направо знаменити, имат вроден инстинкт към философията. Карат всичките ни философи да изглеждат евтини и повърхностни. Толкова невероятно задълбочено разглеждат нещата. Мога да сравнявам с тях единствено Плотин53.