Той постави книгата обратно на полицата.
— Разбира се, религията на Брахма54 е единствената, която един разумен човек може да приеме без опасения.
Докторът го погледна с крайчеца на окото си. Със зачервеното си, кръгло лице и дългия жълт зъб, който висеше и се клатеше в устата му, Фрит далече не приличаше на човек, който има духовни интереси. Беше странно да чуваш, че говори на такива теми.
— Като имам предвид вселената с нейните неизброими светове и с големите междузвездни пространства не мога да не я смятам за направена от създател — и ако е така, питам се кой или какво е създало създателя. Веданта55 учи, че в началото е било „съществуващото“ — но как би могло да се роди съществуващото от нещо несъществуващо? А това „съществуващо“ е бил Атман56 — висшият дух, от който се е породила майя57 — илюзията за света на феномените. Когато запитали тези мъдри хора от Изтока защо е трябвало висшият дух да излъчи подобна фантасмагория, те отговорили, че го направил за собствено развлечение. Понеже е съвършен и цялостен, той не може да действува с някаква цел или мотив. Целта и мотивът включват желание, а съвършеният и цялостен дух не се нуждае нито от промяна, нито от нещо допълващо го. Следователно вечния дух не притежава цел, а просто е спонтанен и тържествуващ, подобно лудориите на принцовете и игрите на децата. Той се забавлява със света, забавлява се с душите.
— Такова обяснение на нещата донякъде ме задоволява — промърмори докторът с усмивка. — То показва известна безсмисленост, а това допуска иронично отношение.
Но докторът остана нащрек, изпълнен с подозрения. Съзнаваше, че щеше да обърне по-голямо внимание на думите на Фрит, ако самият Фрит приличаше на аскет; ако лицето му, вместо да блести от пот, блестеше от оформянето на някоя важна мисъл. Но нима външният вид представя същността на човека? Лицето на учен или светец често може да прикрива една вулгарна и дребна душа. Сократ със своя сплескан нос и изпъкнали очи, с дебелите устни и натежалия корем прилича на Силен58, а всъщност въздържането му и мъдростта му са достойни за уважение.
Фрит леко въздъхна.
— Известно време ме привличаше системата Йога — но нали тя е само схизматичен клон от Санкхя59 и материализмът й е неразумен. Тази история с потискането на чувствата е празна работа. Крайната цел е съвършеното познание за естеството на душата — а апатията, абстрахирането и самовглъбената поза не допринасят повече от ритуалите и церемониите, за да бъде постигната тя. Имам купища бележки. Като ми остане време, ще подредя материала си по някакъв начин и ще напиша книга. От двадесет години се каня да го направя.
— Мислех си, че тука имате достатъчно време за писане — каза сухо докторът.
— Не стига за всичко, което имам да правя. През последните четири години превеждах „Лузиадите“ в мерена реч. От Камоинш60, нали знаете. Бих искал да ви прочета една-две песни. Тука няма човек, който да притежава критичен поглед. Кристесен е датчанин и не мога да разчитам на ухото му.
— Но „Лузиадите“ не бяха ли вече превеждани?
— Да, неведнъж. И Бъртън61 ги е превеждал. Бедният Бъртън, изобщо не е бил поет. Преводът му е невъзможен. Всяко поколение трябва да превежда наново големите световни произведения. Стремя се не само да предам смисъла, но да запазя и ритъма, музиката на стиха и лиричните качества на оригинала.
— Кое ви накара да се заловите за това?
— „Лузиадите“ са последният голям епос. В края на краищата, книгата ми върху „Веданта“ може да разчита само на малък и специализиран кръг читатели. Чувствувах, че съм задължен заради дъщеря си да се заема с работа, която има по-популярен характер. Нищо нямам. Имението принадлежи на стария Сван. Преводът ми на „Лузиадите“ ще бъде зестрата й. Ще й дам всеки грош, който получа за него. Но това не е всичко; парите не са най-важното. Искам тя да се гордее с мене; не мисля, че името ми ще бъде бързо забравено; славата ми също ще й бъде зестра.
Д-р Сондърз мълчеше. Струваше му се фантастично, че този човек може да очаква да получи пари и слава от превеждането на португалска поема, която биха пожелали да прочетат не повече от стотина души. Той безразлично сви рамене.
— Нещата се развиват по неведоми пътища — продължи Фрит, а лицето му беше сериозно, с напрегнато изражение. — Трудно ми е да повярвам, че случайно съм се заел с това. Вие, разбира се, знаете, че Камоенш, войник по съдба, както и поет — е идвал на този остров и сигурно се е вглеждал в морето от крепостта, както се вглеждам аз. Защо се случи така, че дойдох тука? Бях учител. Когато завърших Кеймбридж, отдаде ми се възможност да отида на Изток и аз се хванах за нея като удавник за сламка — беше ми детска мечта. Но еднообразието на учителската работа ми дойде прекалено много. Не можех да понасям хората, с които ми се налагаше да общувам. Бях в Малайските щати, после реших да опитам в Борнео. Не беше по-добро. Вече не можех да издържам. Подадох си оставката. Известно време бях чиновник в Калкута. После отворих книжарница в Сингапур. Но вървеше на загуба. Направих хотел в Бали, но явно бях изпреварил времето и едва свързвах двата края. На края се довлякох тука. Необикновено беше, че жена ми също се наричаше Катерин, защото това е името на единствената жена, която е обичал Камоенш. Точно за нея е написал съвършените си стихове. Разбира се, ако има нещо, което ми изглежда несъмнено потвърдено от практиката, това е доктрината за превъплътяването, което индусите наричат Самсара. Понякога си задавам въпроса, дали искрата, излетяла от огъня и оформила духа на Камоенш, не е същата искра, която оформя сега и моя дух. Затова често, когато чета „Лузиадите“ попадам на някой ред, който ми се струва, че отлично зная и не мога да повярвам, че го чета за първи път. Знаете, че Педру де Алкасова е казал, че „Лузиадите“ имат само един недостатък — не са достатъчно къси, за да бъдат научени наизуст, нито достатъчно дълги, за да им липсва краят.
54
Висшият бог в брахмаизма (древноиндийска религия от първото хилядолетие пр.н.е., основана на ведическата религия; възродена в ранното Средновековие като „индуизъм“. — Б.пр.
60
Виден представител на Ренесанса в Португалия. (1524–80 г.) Поемата „Лузиади“ е национален епос, възпяващ пътуването на Васко де Гама (1572 г.) до Индия и португалския народ. — Б.пр.