След десет минути вече седяха и закусваха. Нямаше нищо странно в това, че Фред се хранеше с голям апетит. Докторът мълчеше. За което се поздрави. Бурната нощ не беше допринесла да се чувствува по-добре. И без това размишленията му за живота предната вечер бяха така мрачни, че предпочиташе да ги запази за себе си.
Когато свършиха да ядат, дойде управителят и се обърна към д-р Сондърз с поток от думи на холандски. Знаеше, че докторът не разбира езика, но не спираше да приказва, а знаците и жестовете, които правеше, съвсем ясно показваха за какво говори, макар че явно беше възбуден и объркан. Д-р Сондърз сви рамене. Престори се, че няма представа за какво говори метисът, и най-накрая, загубил търпение, човечецът си отиде.
— Вече им е известно — каза докторът.
— Откъде?
— Не зная. Предполагам, че прислужникът е влязъл да му занесе чай.
— Не можем ли да намерим някой да превежда?
— Ще се намери кой да ни го каже съвсем скоро. Не забравяй, че и двамата не знаем нищо по въпроса.
Потънаха отново в мълчание. Няколко минути по-късно управителят доведе един холандски чиновник в бяла униформа с жълти метални копчета; той удари токове и съобщи неразбираемото си име. Говореше английски с много силен акцент.
— С прискърбие ми се налага да ви съобщя, че датският търговец на име Кристесен се е застрелял.
— Кристесен ли? — извика докторът. — Онзи високият?
А с крайчеца на окото си наблюдаваше Фред.
— Преди час са го намерили слугите. Аз съм натоварен със следствието. Няма съмнение, че в случая се касае за самоубийство. Мистър ван Рейк — той погледна към управителя-метис — ме информира, че снощи търговецът ви е посетил.
— Самата истина.
— Колко време стоя?
— Десет-петнадесет минути.
— Трезвен ли беше?
— Напълно.
— И аз не съм го виждал да пие. Каза ли нещо, от което да се предположи, че е възнамерявал да свърши със себе си?
— Не. Беше весел. Не го познавам твърде добре, знаете това. Пристигнах преди три дни и чакам парахода „Принцеса Юлиана“.
— Да. Зная. Следователно не бихте могли да обясните трагедията?
— Боя се, не.
— Това е всичко, което исках да разбера. Ако имам още нужда от вас, ще ви уведомя. Може би бихте дошли до службата ми? — той погледна Фред. — А джентълменът би ли могъл да ни каже нещо?
— Няма какво — каза докторът. — Той не беше тука. Играеха карти с шкипера на кеча, който е на пристанището.
— Видях го. Съжалявам за случилото се. Покойният беше много тих човек, никакви неприятности не ни създаваше. Всички го обичаха. Страхувам се, че е все същата стара история. Правят грешка, като живеят сами на такова място. Изпадат в мрачно настроение. Страдат от носталгия. Горещината е убийствена. Идва ден, когато им се струва, че не могат да издържат, повече, и си пускат куршум в черепа. Неведнъж ми се е случвало да виждам това. Много по-хубаво е да си живеят с някое момиченце, почти не накърнява разходите. Е, джентълмени, много съм ви задължен. Няма да отнемам повече от ценното ви време. Предполагам, че още не сте посетили нашето Gesellschaft74, нали? Ще се радвам много да ви видим там. От шест-седем часа до девет там ще срещнете всички по-важни хора на острова. Чудесно място. Направо център на светския живот. Е, довиждане, джентълмени!
Той чукна токове, стисна ръцете на доктора и Фред и с малко тежка крачка се отдалечи.
XXVIII
В тази гореща страна не беше допустимо да минава много време между смъртта на човек и погребението му, обаче в случая трябваше да се проведе следствие и погребението стана едва късно следобед. Бяха няколко холандски приятели на Ерик, Фрит, д-р Сондърз, Фред Блейк и капитан Никълз. Случаят се оказа точно по вкуса на шкипера. Взел беше на заем черен костюм от някакъв човек от острова, с когото беше успял да се сприятели. Не му стоеше много добре, понеже собственикът сигурно беше и по-висок, и по-едър — беше му се наложило да подгъне и ръкавите и крачолите, но в сравнение с останалите, които бяха облечени направо неописуемо, правеше впечатление на порядъчен. Изнесоха службата на холандски, което се виждаше на капитан Никълз малко не на място, понеже не можеше да се включи, но с държанието си той показваше изключителна набожност, а когато службата свърши, стисна ръцете на лютеранския пастор и на няколкото холандски служители, сякаш му бяха оказали лична услуга, и за момент те помислиха, че вероятно е близък роднина на покойния. Фред плака.