Да си откриеш разплащателна сметка в банката, е цяло изпитание, но не заради бюрократични спънки – такива просто не съществуват, а защото служителката няма друга спешна работа и е толкова лъчезарна, че не можеш да си тръгнеш веднага, без да я обидиш. След като изслушаш пълната версия за пристигането ѝ тук, за трудностите, които семейството ѝ е срещнало, и за особеностите на местния климат, следва подробно изложение на проблема със закупуването на собствено жилище и с видовете заеми, няколко забавни истории за клиенти, направили неподходящ избор, и най-накрая, след трийсетминутен неангажиращ разговор, си тръгваш с куп брошури и визитки и, разбира се, с жизненонеобходимата карта в джоба. (И с мускулна треска на лицето – от многото усмихване и кимане.)
Не знам да споменавам ли въобще, че когато се туткаш на някое кръстовище, френетично прелиствайки картата, и се чудиш накъде да завиеш, как се спираха тия чистачки и къде, по дяволите, се е дянал скоростният лост, другите шофьори не скачат върху клаксона, не псуват, не ти правят неприлични жестове, а най-любезно идват да те попитат дали нямаш нужда от помощ. Без капчица ирония в гласа!
Опак свят!
Какво е времето в Рая
По повод на нашето пристигане в Нова Зеландия местният климат в коварно сътрудничество с метеоролозите ни организира един силно ускорен, разширен и обогатен курс по много популярната в района тема – валежите.
Имахме съвсем неуникалната възможност да се насладим на всички агрегатни състояния на водата, които, да ме извиняват физиците, ама съвсем не са само три. За един ден видяхме проливен тропически дъжд (с подобаващо грандиозно наводнение в два големи града), лек пролетен дъждец – ръмящ и неспиращ с часове, градушка, мъгла и нещо като вода на прах, рееща се безцелно над земята с поривите на вятъра. После имаше слана, дъжд, друг вид дъжд, гъста водна пара, издигаща се над повърхността и превръщаща се пред очите ни в облаци и в нов дъжд. После валя, пак валя и пак, и пак. Очевидно при тази форма на обучение много се държи на повторението.
Имаше също демонстрация на комбинирани визуални ефекти – дъжд и слънце, дъжд и вятър, мъгла и вятър и други уж невъзможни съвкупности. Но основно усилията на природните сили бяха концентрирани в производството на ефектни, пълноцветни, висококачествени, разкрачени от хоризонт до хоризонт дъги. В несметни количества.
Тъкмо си мислех, че вече съм усвоила най-важното от курса, и преминахме към втора тема – ветрищата.
Пак пълна програма – малък местен ураган (само 120 км/ч), местен вятър, бриз, студен южен вятър (специална пратка директно от Антарктида), топъл вятър от север, няколко великолепни циклона и нито миг безветрие, дори само за разнообразие.
Облаците се носят по небето с бясна скорост, като при специалните ефекти в киното, когато режисьорът иска да ни внуши колко бързо минава времето. Пред тази небрежна демонстрация на мощ от страна на природните стихии човек се чувства тленен и жалък.
Температурата на въздуха се движи между десет и двайсет градуса по Целзий с много малки изключения, независещи от сезоните, а температурата на океанската и морската вода е почти постоянна. С една дума – метеоролог да си в Нова Зеландия. Ако кажеш, че утре времето ще е променливо, с превалявания, ветровито и с температури между 11 и 19 градуса, ще познаеш в 90% от случаите. В останалите десет можеш да се позовеш на компютърна грешка или на природен феномен.
Само предсказването на посоката на вятъра е мисия невъзможна. Дори местните рибари и мореплаватели си признават, че по нищо не личи кога и откъде ще духа. Сигурно е само, че вятър ще има. Понякога духа от две различни посоки едновременно.
Като усвоихме добре и втората част от курса по местен климат, ни беше дадена малка почивка. Два дни слънце без урагани и вода само под формата на утринна роса. И никакви дъги! Слушахме как се просмуква водата в почвата и за пръв път разбрах смисъла на поетичния израз „да слушаш как расте тревата“.
На съседите ни (предимно представителки на третата възраст) този звук се стори твърде необичаен и те групово се втурнаха да поливат моравите си. Сакън, да не вземе малко да поизсъхне калта. Някои така се ентусиазираха, че даже се качиха на покривите на къщите си да ги мият. Да не говорим за колите – тях ги мият по три пъти дневно. Изобщо всички са вманиачени на тема вода.
Като се огледахме на слънце, се оказа, че Нова Зеландия е много красиво място. Всичко е зелено. Където няма трева, е зелено от мъх, мухъл и плесен. Визуалният ефект от зеленината е фантастичен! Само за миг да се покаже слънце, и светът грейва в нежна окъпана пролетна свежест. И така – целогодишно.