— Защо тогава те…
— Тук е по-висш континуум. Съществува естествен процес на преместване на енергия от нисшите във висшите области. Но обратният процес е опасен и пълен с риск. Кръвта е проводник и ярък маяк.
— И като пеперудките летят към лампичката — тъжно каза Рик.
— Ако ме изпратят обратно и стане нещо непредвидено… — тя направи кратка пауза. — Ако това стане, аз мога да се загубя между двата свята. Ще ме погълне свободната енергия. Изглежда, тя е частично жива. Което е необяснимо. Спомни си Прометей и огъня…
— Ясно ми е — потвърди Рик.
— Скъпи, ако те все пак се опитат да ме изпратят обратно, трябва да си намеря поне някаква обвивка, в която да се намърдам. Нали повече нямам плът. В този свят няма реална материална форма. Това, което виждаш, крилата и белотата, в действителност не съществува. Върна ли се обратно…
— Ти трябва да създадеш нещо — каза Рик.
— Аз съм длъжна да придобия нещо като тяло. Да вляза в него и да му дам някаква форма. Както Той е направил в началото на Вашия свят.
— Щом те са го правили веднъж, защо не го повторят?
— Този Единственият, който Го извършил, си отишъл някъде. Издигнал се горе. — В думите и прозвуча мъчителна ирония. — Над този свят съществуват други. Стълбата не свършва тук. Никой не знаеше, къде е края и се вижда, че тя води нагоре и нагоре, свят след свят.
— Кой ще реши, как да постъпят с тебе? — заинтересува се Рик.
— Аз ще взема решението — тихо каза Силвия. — Те казват, че ще опитат, щом съм решила да предизвикам съдбата.
— А ти как смяташ, ще се решиш ли?
— Страхувам се. Какво ще стане, ако нещо не е наред? Ти не си имал възможността да видиш пространството между световете. Вероятностите са неправдоподобни… и те ме плашат. Той, Единственият, е имал смелост, докато другите се боят…
— Това е вината им. Те трябва да поемат отговорността върху себе си.
— Те го знаят това — Силвия прояви нещо като нерешителност. — Рик, скъпи, моля те, кажи ми, какво да правя.
— Връщай се!
Настъпи тишина. После отново зазвуча същия тих и жален глас.
— Добре, Рик. Щом така смяташ, значи така трябва.
— Да, така трябва — потвърди той и се застави да не мисли за нищо. — Кажи им да започват веднага. Кажи им…
Яркото избухване се стовари като оглушителен удар върху него, поде го и го захвърли бушуващото море на чиста енергия. Те отиваха нанякъде и около тях ревеше и гърмеше. Стори му се в един миг, че видя Силвия да протяга ръка към него.
Пламъкът затихна и той остана да лежи във влажната тъмнина. Сам и сляп.
Уолтър Еверет му помогна да се израви.
— Проклет глупак! — повтаряше той отново и отново. — не трябваше да те викам. Те и така взеха от нас прекалено много.
После Рик се оказа в голямата и топла гостна. Пред него мълчеше мисис Еверет и лицето й беше сурово и безстрастно. Край нея се въртяха и двете й дъщери, разтревожени, развълнувани и любопитни.
— С мен всичко е наред — измърмори Рик.
Дрехите на момъка бяха изгорени и почерняли. Той изтри полепналата пепел по лицето си. В косите му се бяха намъкнали сухи тревички, в които те, издигайки се, бяха оформили изгорения кръг. Рик легна на кушетката и затвори очи, а когато отново ги отвори Бети Лу пъхна в ръката му чаша вода.
— Благодаря — измърмори той.
— Ти не трябва да мърдаш от тук — повтори Уолтър Еверет. — Защо? Защо ти направи това? Ти знаеше, какво ще се случи с нея. Сега искаш това да се случи и с тебе ли?
— Искам да я върна — тихо каза Рик.
— Нещо си мръднал? Ти не можеш да я върнеш. Тя отиде — устните му се размърдаха нервно. — Ти нали я видя.
Бети Лу внимателно гледаше Рик.
— Какво е станало? — запита тя. — Те отново ли са дошли?
Рик тежко се изправи на крака и излезе от гостната. В кухнята изля водата от чашата в мивката и я напълни с алкохол. после се изправи. На вратата се появи Бети Лу.
— Какво искаш? — попита Рик.
По лицето на момичето се появи нервна червенина.
— Знам какво е станало. Ти си ги нахранил, нали? — тя се приближи до него. — Ти си се опитал да я върнеш, нали?
— Да — отвърна едносрично Рик.
Бети Лу нервно захихика.
— Но ти не успя. Тя е мъртва… Тялото й е изгорено… сама видях. — от вълнение лицето й потрепваше. Татко винаги казваше, че с нея ще стане нещо лошо и наистина така стана. — тя се наклони към Рик. — Тя беше магьосница! И си получи това, което си заслужаваше!