Почти в същото време зашава това, което беше някога мисис Еверет. Все-още безформено и безмислено, то изпусна неясни звуци и нелепо се затръшка. Постепенно застина на едно място и придоби определен външен вид.
— Ох, пръста ми — раздаде се слабо гласче.
И сякаш бе отражение в огледалото — от креслото прозвуча глас от третата фигура. Скоро всички те повтаряха почти в един глас тези думи: четирите пръсти се движеха в хармония с устните: „Пръста ми, Рик, порязах се“.
Повторенията бяха безмислени, в думите и движенията се усещаше проява на неосъзната мимикрия. Седящите фигури до най-дребните детайли си прибичаха една на друга. И непрекъснато повтаряха тези думи.
— Какво е това? — запита Силвия.
На кушетката още едната Силвия се захвана отново да бродира и, погълната от работата, методично слагаше бод след бод. Другата Силвия в креслото вдигна вестника и продължи да чете. А третата, изпълнена със страх, се сви на кравайче.
Момчето отстъпи към вратата, последва го тази, която се намираше най-близо до него. Тя дишаше тежко, сивите и очи се бяха разтворили широко, а ноздрите се издуваха.
— Рик…
Той блъсна вратата и се измъкна вън в тъмното крило. Механично се спусна по стъпалата и зацепи спусналата се нощна тъмнина в посока на пътя. Зад него, в жълтия квадрат на светлината, се виждаше Силвия, която с нещастен вид гледаше след него. Зад гърба и надничаха останалите копия и сляпо изпълняваха своя урок.
Рик откри пикапа си и го изкара на пътя.
Натисна педала на газта и край него се замяркаха тъмни дървета и къщи. Размисли се за това, колко далеч ще отиде тази работа. Разпространяващи се вълни. Разширяващ се кръг. Нарушено равновесие.
Колата му зави по главното шосе. Скоро попадна в основния поток от коли. Опита се да разгледа какво има в тях, но те преминаваха прекалено бързо край него. Малко по-напред видя червен плимут. На кормилото седеше едър мъж в син делови костюм и весело говореше нещо с жената до него. Рик се прилипи плътно до колата и започна да ги следва. Мъжът блестеше със златните си зъби, когато се усмихваше и жестикулираше. Момичето беше прелестна брюнетка. Усмихна се на мъжа, свали белите си ръкавици, поправи косите си и после вдигна прозорчето от нейната страна.
Между тях се намърда тежък камион и Рик ги изгуби от погледа си. Тоггава той безразсъдно изпревари дизеловата грамада и се стрелна към бързо препускащият червен „седан“, скоро и него надмина и за миг видя ясно двете фигури. Момичето приличаше на Силвия: същата изящна линия на малката и брадичка, същите пухкави и леко разтворени устни, същата усмивка и същите тънки китки и ръце. Това бе Силвия. „Плимутът“ се отдръпна и пред него повече нямаше коли.
Рик кара няколко часа през тежката нощна тъмнина. Резервоарът се изпразваше. Пред очите му напред се откриваше унила хълмиста равнина, празни полета между градчетата и мъждукащи звезди на мрачното небе. Неочаквано се появи купчина червени и жълти светлини. Кръстовище, бензиностанция, голям неонов знак. Той профуча край тях.
Рик се отклони от шосето и гумите затропаха по пропитата с бензин площадка с единствена колонка. Той излезе от колата и чакъла заскърца под подметките му. Като взе шланга, Рикго пъхна в отвора на резервуара. Почти го напълни, когато вратата на мрачната бензиностанция се отвори и излезе изящна жена в бял комбинезон и военна куртка, малка барета, която изглеждаше като изгубена в тъмнорусите й къдри.
— Добър вечер, Рик — тихо каза тя.
Той остави настрана шланга. После излезе на шосето. Дали бе завъртял капачката на резервуара? Не помнеше. И натисна педала на газта. Колата полетя с почти сто мили в час. Той приближаваше границата на щата.
В малкото помещение на крайпътното кафене в студения мрак светеше топла жълта светлина. Рик наби спирачките и паркира на празното място до шосето.
Обкръжи го приятната миризма на пържена наденица и черно кафе. Видът на човешката храна го успокояваше. В единият ъгъл на стаята гърмеше музикален автомат. Рик се тръшна на стола и сграбчи главата си с две ръце. Суховатият фермер го погледна с учудване и отново заби нос във вестника си. Двете жени му хвърлиха по един поглед със загрижени лица. Симпатичен юноша в джинси лапаше червен боб с ориз и посръбваше кафе от димящата чашка.
— Какво ще поръчате? — попита живо руса жена с молив на ухото и събрани на кок коси. — Изглеждате ми махмурлия, мистър.
Рик поръча кафе и постна супа. Скоро той вече ядеше, като автоматически движеше ръцете си. По едно време се усети, че поглъща сандвич с шунка и кашкавал. Нима го бе поръчал наистина? Автоматът гърмеше, хора влизаха и излизаха. Зад платното на шосето, скрито в склоновете на плоски хълмчета, се виждаше малко градче. Настъпващото утро си пробиваше път с помощта на сив слънчев лъч, прекалено ясен и студен. Момчето излапа ябълковия пай и застина тъпо на мястото си, като си триеше устата със салфетката.