А може би Пени беше потисната, защото се бе зарекла, че следващата година ще раздава бонбони с бъдещия си съпруг. Ала ето, че отново беше сама. Нямаше дори приятел. Стивън Паркс така и не се беше обадил, въпреки че през цялата седмица се беше държал много мило с нея в болницата.
Пени пъхна тиквения сладкиш във фурната и забърза към входната врата, чийто звънец настойчиво звънеше. Пътьом оправи накривения нос и взе купата с бонбони. Хлапетата отвън трябваше да бъдат подканени от придружителите си да изрекат магическата фраза:
— Лакомства или пакост!
— Какво ще кажете за малко сладкиши, милинки? — отвърна тя с преправен глас.
После приклекна, за да е на едно ниво с розовия пудел и Тинкърбел4 и започна да изсипва бонбоните в пластмасовите им кошнички с форма на тикви.
Изправи се усмихната и забеляза мъглата да пълзи към стълбите на верандата като призрачен прилив.
— Доста зловещо — измърмори Пени и погледна фенерите пред къщата на Джо, които хвърляха отблясъци.
Очевидно тази вечер и той беше приготвил сладки. Звънът на телефона я накара да се прибере. Изписаният върху апарата номер й беше непознат.
— Да моля — каза, молейки се мислено да не е отново Ерик.
— Здрасти! Стивън се обажда — разля се в ухото й топъл мъжки глас, който мигом разпръсна страховете й. — Да не те хващам в неудобно време?
Беше едва седем и половина.
— Не, съвсем не. Къде си? — шумът около него предполагаше весел купон.
— В един бар в центъра на града. Чудех се дали не искаш да дойдеш и ти. Тук повечето са младежи, но музиката си я бива.
— О! — изкушаваше се да приеме дори само за да може после да казва, че е била на среща, но… — Вси светии е — напомни тя. — Трябва да раздавам бонбони.
— Какво, да не би някой да е опрял пистолет в главата ти? — разсмя се той.
— Не, но много се забавлявам, като гледам костюмите на хлапетата.
— А, разбирам.
— А защо ти не дойдеш у нас? — предложи Пени.
— Ъъъ… — Стивън се поколеба и надеждата й отново се възроди, но със следващите си думи той я разби на пух и прах: — Не. Имам среща с няколко приятели. Ще ми се разсърдят, ако ги вържа.
— Ясно.
— Може би по-късно тази седмица? Какво ще кажеш за петък?
— Устройва ме напълно — съгласи се тя, опитвайки се да прикрие задоволството си.
— Е, добре. Сигурно преди това ще се видим в болницата. Тогава ще си поговорим повече.
— Разбира се. Благодаря, че се обади.
През следващите четиридесетина минути всички хлапета от квартала минаха покрай вратата й, за да се порадват на вниманието, с което щедро ги обсипваше. Тя посрещна един Дракула, двама Батмани, няколко клоуни, Шрек и шестгодишен пожарникар.
Към осем часа по-малките деца се прибраха. Следваше неизменното време за сън. Пени погледна тиквения сладкиш и реши, че му трябват още двайсетина минути. Звънецът отново иззвъня и тя отиде да отвори.
Усмивката замръзна върху лицето й. Вместо отстрани на верандата, където го беше оставила, сламеното й плашило беше изместено точно пред вратата. Стоеше така, сякаш се взираше в нея.
— Е, добре — каза на глас и като остави купата с бонбони, излезе навън. Помисли си, че някои по-буйни младежи са решили да си направят лоша шега, и огледа най-близките храсти, но мъглата бе идеално прикритие.
Тя отмести люлеещия се стол и върна плашилото на предишното му място. С периферното си зрение улови движение и подскочи стреснато. Мъж с черно наметало и маска на дявол скочи на верандата. Сърцето й се качи в гърлото. Той я улови за ръката, завлече я вътре и затръшва вратата.
Не можеше да повярва, че това се случва. В първия момент си помисли, че някой й е скроил шеговит номер, а в следващия вече се бореше с непознатия, чийто дъх излизаше със свистене през отвора на маската.
Джо тъкмо се надяваше, че безкрайният поток от деца вече е приключил, когато на вратата му отново се позвъни. С въздишка на досада отиде да отвори. Гърбът отново бе започнал да го боли. Сеансът при Пени във вторник бе по-кратък от обикновено.
— Господи — говореше едно момче на приятеля си, — уплаши ме до смърт.
— Мислиш ли, че е приятел на мис Пени?
— Едва ли. Струва ми се, че искаше да я уплаши.
— За какво става въпрос? — настойчиво попита Джо, като се появи на прага с пълна с бонбони купа.
— Един мъж с дяволска маска се спотайваше в храстите — обясни хлапак, облечен в рокля. — Изкара ни акъла.