Задъхвайки се от страх, изгубил всякаква ориентация, той се измъкна от изцапаната кола на колене. Струйка кръв се стичаше бавно от носа към устата му. Погледна приближаващия автомобил. Не можеше да види шофьора заради сиянието на фаровете и вдигна ръце, за да се предпази от ослепителната светлина.
Внезапно нечия силна ръка го сграбчи за врата. Чужди пръсти изтръгнаха оръжието от неговите. Ерик започна да се бори, за да се освободи, но нападателят го надви и вдигна деветмилиметровия пистолет до слепоочието му.
— Какво каза на момичетата на Прайс? — разнесе се познат глас.
Ерик направи опит да отговори. Странно, въпреки че не си спомняше много, беше сигурен, че този човек ще го убие.
— Отговаряй! — кресна гласът и пистолетът изщрака.
Момичетата на Прайс, момичетата на Прайс.
В съзнанието му бавно изплува образът на Пенелопе Прайс. Какво й беше говорил миналия ден?
— Казвай или ще ти пръсна главата — ръмжеше нападателят.
Спомените постепенно изкристализираха. А, да. За него Немезида5 се бе оказал Бъз Ритър, който навремето бе уредил продажбата на рицина, а след това бе убил колегата му Дани Прайс, защото го смяташе за ненадежден.
— Аз… аз… аз… — треперещ от ужас, Ерик не можеше да спре заекването си, нито да преодолее ледената пот, обливаща тялото му.
— Говори, глупак такъв! — Натискът върху гърлото му се усили. — Какво й каза?
Ерик заби нокти в ръката, която го задушаваше, ала тя беше силна и го стискаше като огромна боа.
— Аз сссамо… сссамо… сссамо… — й казах защо. Но не можа да изрече думите.
Нападателят му губеше търпение.
— Защо не можеш да говориш като всички нормални хора? Значи искаш сам да попитам момичето, така ли? Трябва ли да я разпитам лично?
— Не! Не, не, не, не!
— О, забрави. Само ми губиш времето.
Нечий облечен в ръкавица пръст натисна спусъка.
В очакване на неизбежното Ерик затвори очи. Идвам при теб, Соня. Приглушен изстрел заглуши последните му мисли.
Единадесета глава
Ако Лия имаше пари, щеше да купи седемдесет и три бутилки бира и да ги остави пред вратата на Вини, но… тя нямаше. За сметка на това можеше да му предложи нещо друго, с което да заплати разбитите стопове.
Наведе голямото огледало и се загледа в отражението си. Беше направила всичко възможно сделката да изглежда неустоима. Нямаше начин да я отхвърли.
Косата й представляваше облак от медночервени къдрици. Носеше златист пуловер с дълбоко деколте, протрити дънки с обрамчени с дантела дупки на стратегически места и бе обула високи до глезените боти с тънки токове, които бе измъкнала направо от кутията, захвърлена в багажника на колата й. И под всичко това носеше най-финото бельо от кремав сатен, което имаше в гардероба си.
Младежът трябваше да бъде гей, за да й откаже.
Отново погледна бележката, закрепена в центъра на волана. Шор Драйв 1005 беше една от централните крайбрежни улици. Вчера не бе разбрала, че Вини живее толкова близо до океана, почти до самия кей. Колко ли шикозен беше този квартал?
Силният ноемврийски бриз поклащаше леко колата, докато се движеше покрай дългата редица от къщи. Те бяха в типично градски стил, но доста големи и прясно боядисани в прасковени, сини и бледожълти нюанси. Забеляза хондата на Вини паркирана под навеса на доста внушителна сграда, но спортната му кола я нямаше.
Къде ли би могъл да отиде в съботната сутрин?
Обзета от разочарование, тя спря точно до бордюра, затегна по-плътно колана на кремавото си сако и се отправи към вратата, до която бе изписан номер 1005.
Натисна звънеца и замря в очакване. Вярно, че винаги е била малко щура, но не й беше присъщо да преследва мъжете, още повече, когато бяха по-млади от нея.
Въпреки че всъщност нямаше намерение да се обвързва със сериозна връзка. Ставаше въпрос просто за секс.
Лек шум отвътре беше единственото раздвижване, преди вратата да се отвори. Лия изгледа появилото се на прага тъмнокожо момиче с едва прикрита изненада. Трябваше да очаква нещо подобно, но се оказа неподготвена.
— Извинете — измърмори и се обърна да си върви. — Изглежда, съм сбъркала адреса.
— Кого търсите? — любезно се осведоми младата жена.
— Ъъъ… — Лия се обърна и забеляза широкоплещест черен мъж да слиза надолу по стълбите. Обля я вълна на облекчение. — Мислех, че Вини Делносентис живее тук.
— Правилно — каза непознатата, усмихвайки се на объркването на Лия. — Мисля, че все още тича по плажа, но защо не влезете и не го изчакате? Той едва ли ще се забави.