— Обещавам — съгласи се тя. — Ще си останем приятели. — Когато това приключи.
Той прехвърли тежестта си върху лактите и я притегли по-близо. Притисна устните си върху нейните и влезе в нея нежно, но преднамерено. Пени веднага усети разликата. Той вече не си играеше.
Тя сграбчи врата и раменете му, подтиквана от желание, което беше колкото емоционално, толкова и физическо. Можеше да усети как удоволствието го обзема. С притаен дъх и потиснат вик, то излезе от него и влезе в нея. Тя извика, когато се стовари върху й, въвличайки и двамата в един перфектен, безкраен водовъртеж.
Седемнадесета глава
В края на един скучен понеделник Пени отвори входната врата на къщата и спря изненадана. Офелия носеше купчина дрехи надолу по стълбите.
— Какво става? — попита я.
— Местя се обратно в апартамента си — обяви щастлива сестра й. — Джени и Джон са си намерили друга квартира. — Ухили се на сестра си, докато сновеше из пералното, и подхвърли: — И така, най-сетне ще ти се махна от главата. Освен това трима души са вече тълпа, не мислиш ли.
Пени потисна руменината, която загря лицето й. Последва Офелия в гаража и забеляза, че вече е напълнила до горе багажника на колата си.
— Освен това — хлопна капака Лия — Вини най-накрая ще се прибере. Когато това стане, ще се радваш, че съм се махнала.
Усмивката, която й изпрати, се стори на Пени пресилена. Неведението и очакването се отразяваха зле на момичето.
— Не мисля, че това е най-подходящото време да се местиш — заразубеждава я Пени. — Хана казва, че ФБР постоянно получавали обаждания, след като ти раздуха историята с рицина. Не може ли да изчакаш, докато хванат убиеца?
— Това може да отнеме месеци — отбеляза Лия. — Плащам наем за празен апартамент.
— Ами преотдай го отново.
— Не мога. Собствениците са бесни, задето изобщо съм го отстъпила. Освен това ми липсват нещата ми, Пен. Имам нужда от своите камбанки, статуетки и фонтани. Имам нужда от положителна чи7.
Пени извъртя очи от това непрактично, но пламенно обяснение.
— Трябва да си внимателна — посъветва тя сестра си.
— В апартамента ти няма кой да се грижи за теб.
— Шегуваш ли се? Никой не може да мине незабелязан край госпожа Ватър.
— Съседката отсреща?
— Именно. Пени въздъхна.
— Искам да си вземеш мобилен телефон, да го носиш с теб през цялото време и да сложиш номера, който ни дадоха от щатската полиция, в режим бързо набиране — настоя тя.
— Ще го направя, мамче, обещавам! — каза Офелия, като целуна леко сестра си по бузата. После добави с нарастваща сила на гласа: — Благодаря, че ме изтърпя, и то не само през последните няколко седмици. Знам, че те приемах за даденост през всичките тези години. Никога не съм осъзнавала колко много си правела за мен. И ми се струва недостатъчно да ти кажа просто благодаря.
Думите на Лия предизвикаха изблик на топлота.
— О, скъпа — проплака Пени, прегръщайки я силно.
— Ще ми липсваш.
— Е, аз не се местя на Тимбукту — запротестира по-малката. — Ще съм просто десет мили надолу по пътя. Дори няма да разбереш, че ме няма.
Това, помисли си Пени, бе най-голямото й безразсъдство напоследък.
Бъз Ритър се вгледа в натрапника през очилата си за нощно виждане. Кой, по дяволите, беше този?
Застанал до чимширения плет, бе чакал с часове точния момент, за да се промъкне незабелязан в апартамента на Офелия Прайс. В дванадесет без десет в комплекса беше тихо. Точно щеше да се измъкне от храстите, когато откъм сенките изскочи някакъв непознат.
Бъз погледна през очилата за нощно виждане, изненадан от откритието, че непознатият не само носи камуфлаж, но е въоръжен с пистолет и нож. Младият мъж почука на вратата на Офелия и зачака. После почука отново. Тъй като тя не отвори, той бръкна в джоба на панталоните си и извади ключ. Може да беше и шперц, тъй като му отне известно време да влезе в жилището.
Бъз измърмори недоволно. Очевидно това беше някой близък приятел, отбил се за едно бързо. И с това бе сложен край на плана му да отвлече Офелия тази вечер, да я разпита и… — завъртя очи при очевидната глупост на шефа си — да я пусне да си върви.
Но миг след това тишината бе раздрана от изстрел. Идваше от вътрешността на апартамента.