Пратеници поеха и към Чигава, където Кийошиге бе получил нареждане да не се опитва да брани града, а да се оттегли към равнината, подмамвайки армията на Тохан, които щяха да попаднат в капан, обкръжени от силите на Отори. Пратениците се върнаха с Харада, който уведоми Шигеру, че по всички признаци Тохан ще тръгнат в настъпление на другия ден призори. По преценка войската им наброяваше около дванайсет хиляди, което означаваше, че превъзхождат Шигеру и неговите васали с три или четири хиляди. Но Отори разполагаха с преимуществата на терена — от пладне нататък светлината щеше да ги подпомага, а и те щяха да отбраняват собствената си земя от нашествениците.
Всички войници пешаци носеха дълги дървени копия, които сега бяха забити изправени в земята в гъсти редове на палисада, за да забавят нападението и да предоставят укритие за стрелците с лъкове. След залез-слънце във въздуха се заизвива дим от стотици малки огньове. Шумът от хора и коне заглуши вечерните трели на птиците, но с падането на нощта войниците успяха да грабнат няколко часа сън; откъм планината се разнасяше зов на кукумявки. Звездите бяха ярки, но нямаше луна; призори от реката се издигна мъгла и когато денят настъпи, небето вече бе затулено с облаци.
Ирие се върна, докато Шигеру ядеше, и му съобщи, че Китано е заел позиции в далечния източен край на равнината, скривайки хората си по склоновете на залесен хълм, а Ногучи е разположил воините си до него в западна посока, покривайки пътя на юг. Янаги и синовете му бяха между Ногучи и Отори Ейджиро, който бе в полезрението на главните сили на Шигеру. Шигеру остана в центъра и изпрати баща си с Ирие на източния фланг в укритието на дървеното укрепление.
Хората бяха готови — зад гората от копия и покрай бреговете на реката се бяха строили войници пешаци и стрелци с лъкове; ездачите, чиито коне бяха напрегнати и потънали в пот в тихата топла утрин, бяха извадили мечове; знаменосците бяха вдигнали високо флаговете с гербовете; чаплата на Отори — бяла на тъмносин фон — се виждаше отвсякъде, заедно с фамилните гербове на васалите — двата еднакви шарана на Ногучи, кестеновия лист на Китано, галопиращия кон на Мори, върбовите листа на Янаги, прасковения цвят на Мийоши. Тук-там проблясваха алените и златните багри върху украсените брони и увенчаните с древните лунни сърпове, еленски рога или звезди шлемове, лъскаха стоманени мечове, ножове и върхове на копия. Току-що поникналата трева бе яркозелена, осеяна с бели, розови и бледосини цветя.
Шигеру усети как сърцето му се изпълва с гордост и увереност. Не можеше да си представи, че тази великолепна армия може да претърпи поражение. Даже напротив — бе настъпил денят, когато Отори щяха да разгромят Тохан веднъж завинаги и да ги изтласкат обратно в Инуяма.
В далечния край на равнината облак прах оповести приближаването на конници и скоро Кийошиге, Мийоши Кахей и повечето от хората им препуснаха нагоре към преградите от копия. Те вече бяха вкусили от битката — Тохан бяха превзели Чигава и макар че Кийошиге бе отстъпил незабавно според плана, нападението бе тъй бързо и брутално, че им се бе наложило да си проправят път с бой.
— Градът е в пламъци — обяви Кийошиге. — Мнозина от жителите са убити. Тохан ни следват по петите.
Лицето му бе мрачно под слоя прах и кръв.
— Ще спечелим тази битка — рече той на Шигеру, — но тя няма да е нито лека, нито кратка.
Двамата бързешком си стиснаха ръцете и обърнаха конете си на изток, тъй като в същия миг въздухът бе разсечен от пронизителния зов на бойните раковини и пълчищата на Тохан нахлуха в забулената в прах равнина. Беше около часа на коня34. Слънцето бе пробило през облаците и грееше от североизточния край на небето, затруднявайки видимостта към войските на Китано и Ногучи. Тъй като Тохан минаваха пред тяхната позиция, Шигеру очакваше атаката от стрели всеки миг. На северозапад виждаше хората на Ирие, които се готвеха да изсипят своите стрели върху десния фланг на конницата на Тохан.