Възрастният воин се бе подчинил безстрастно, но ги посрещна рано, още преди уреченото време, и Шигеру почувства, че неговото нетърпение си съперничи с тяхното собствено. Възмущението на Ирие бе не по-малко от това на Шигеру, когато разкриха двуличието на владетеля Китано и неговите опити за сближаване с фамилията Ийда, той бе и най-оскърбен от версията на Тохан за смъртта на Миура.
Мъжете, които ги придружаваха — по десет от личните васали на всеки — не бяха получили никакви разяснения за мисията. Кийошиге спомена, че конете трябва да бъдат изпробвани на по-дълго разстояние и за правдоподобност се погрижи неговите хора да яздят най-младите и най-неопитните жребци; но подобно на човека, който бе разговарял с Акане на моста, онова, на което се надяваха всички воини на Отори, бе възможността да влязат в схватка с наглите, непоносими Тохан и да им дадат добър урок.
И последните остатъци от сняг се бяха стопили, тъй че планинските проходи до един бяха вече отворени. Първоначално следваха крайбрежния път към Мацуе. След три дни свърнаха на изток, изкачваха се и се спускаха по стръмни планински пътеки, спяха където ги застигнеше нощта, доволни, че са на открито, докато няма дъжд, далече от градове и села, в които вероятно бяха проникнали шпиони, докато накрая стигнаха до ръба на просторно плато на име Яегахара. Беше заобиколено от планински хребети, чиито смътни очертания се редяха едно след друго, докъдето стигаше погледът. Най-далечните бяха Хребетите на високия облак, които образуваха естествена бариера към Трите провинции. Отвъд, на седмици път на изток лежеше Мияко22 — столицата на Осемте острова и седалище на императора, който поне на думи властваше над всички тях. В действителност властта на императора бе твърде ограничена и отдалечени области като Трите провинции на практика се управляваха сами. Ако местните кланове или отделни военачалници се сдобиеха с повече власт и завладееха своите по-слаби съседи, нямаше кой да се намеси и противопостави на действията им. Каквито и да бяха правата, гарантирани по наследство, или чрез клетва за вярност пред даден владетел, те всички в крайна сметка се утвърждаваха единствено посредством закона на властта. Сред Тохан господстваща бе фамилията Ийда — те бяха древен род, високопоставени воини, установили се в Инуяма преди стотици години, но нищо не ги правеше тъй първи сред равните им, колкото неутолимата им жажда за власт и безмилостната решимост, с която се опитваха да я постигнат. Никой не можеше да бъде спокоен с подобни съседи.
Инуяма — крепостният град на Тохан — се намираше отвъд планините, далече на юг.
Направиха си бивак в края на равнината, без да подозират, че повечето от тях щяха да намерят там смъртта си, преди да са успели да остареят с още три години. На следващото утро поеха през нея, пришпорвайки конете си по тревистите склонове, където изненадани фазани и зайци така стряскаха жребците, че те самите отскачаха встрани, подплашени от внезапно стрелналите се между краката им дребни животни. Изглежда, гръмотевичната буря бе сложила край на пролетните дъждове, небето бе потънало в тъмносините багри на ранното лято. Настанаха жеги, хора и коне се обливаха в пот, жребците бяха възбудени и трудно се поддаваха на контрол.
— В крайна сметка за тях това се оказа добро упражнение — рече Кийошиге, когато спряха да отдъхнат по пладне в сянката на една от малкото горички в тревистата равнина. Наблизо имаше студен извор, където мъжете напоиха сгорещените коне, след което умиха ръце, лица и нозе, преди да похапнат.
— Ако трябваше да се сражаваме с враг на такъв терен, половината ни коне щяха да са неуправляеми!
— Упражненията са твърде малко — отбеляза Ирие. — Нашите войници са забравили какво значи война.
— Тук би се получило идеално бойно поле — рече Шигеру. — Предостатъчно пространство за придвижване и добър терен. Тъй като идваме от запад, в края на деня слънцето ще се пада зад нас, а и склонът ще е предимство.
22
Яп. столица, главен град — името, което получава столицата на императорите Хеянкио, след като властта преминава в ръцете на клана Токугава (1603–1867). — Б.пр.