— Какво иска да знае господарят Отори?
— Като начало, какви са изображенията, които трябва да оскверните?
Жената издаде лек звук, все едно изхлипа. Несуторо премести ръка и очерта някакъв знак върху рогозката — две кръстосани линии — като в цифрата десет.
— Какво означава?
— Ние вярваме, че Тайния е изпратил своя син на земята. Синът е бил роден от обикновена жена и е живял като човек. Бил е умъртвен по най-жесток начин, прикован на кръст, но е възкръснал и сега се намира в Царството небесно. Той ще съди всички ни след смъртта.
— Всички други отиват в ада — добави старейшината с особена веселост в гласа. Жена му плачеше безмълвно.
— Откъде идва това учение? — попита Шигеру.
— От много далече, от запад. Нашият родоначалник — светецът, чието име нося — го е донесъл в Шин23 от Тенджику24 преди близо хиляда години; още преди стотици години оттам на Осемте острова са пристигнали учители.
Звучи като всяка друга легенда, помисли си Шигеру, вероятно основана на истина, но покрита с векове човешко въображение, самозалъгване и заблуда.
— Може би ни смятате за луди — рече Несуторо, плувнал в пот. — Но ние познаваме присъствието на нашия Бог — той живее вътре в нас…
— Те имат ритуално ядене — поясни старейшината. — Когато делят храна и вино, смятат, че вкусват от своя бог — той се засмя, сякаш да покаже, че не споделя подобни странни убеждения.
Жената внезапно заговори.
— Той се е пожертвал за нас. Страдал е, за да можем ние да живеем. Всички до един… дори аз… една жена. В неговите очи аз съм също толкова добра, колкото един мъж, колкото моят съпруг, дори като…
Нейният съпруг удари с юмрук по рогозката.
— Замълчи! — после се поклони ниско на Шигеру. — Простете й, владетелю Отори. Скръбта й я кара да се самозабравя.
Шигеру бе удивен както от думите й, така и от факта, че тя изобщо бе дръзнала да се обади в негово присъствие. Не си спомняше някога да е чувал селска жена да му говори направо. Беше и оскърбен, и заинтригуван. Почувства напрежението на Кийошиге до себе си и вдигна ръка, за да възпре ядосания младеж. Помисли си, че Кийошиге може да извади меча си и да я посече — където и да е на друго място жената щеше да бъде наказана незабавно за своята наглост, но тук, в голата бедна къщурка, до страдащия мъж, те сякаш бяха преминали в друг свят, където строгият кодекс на обществото бе загубил смисъла си. Усети, че го обзема състрадание. Все пак той самият бе попитал за убежденията на тези хора, наречени Скритите, а сега имаше възможност да научи за тях не само чрез думите, но и направо чрез личността на тази жена пред него, която вярваше, че му е равна.
— Има едно друго изображение — рече тя рязко. — Господарят Отори трябва да знае… — отново го погледна открито, но след този единствен поглед тутакси сведе очи. Гласът й стана по-тих и той трябваше да напрегне слух, за да я чува. Приведе се към нея. — На майката и младенеца — прошепна тя. — Това е Божията майка, а детето е Божият син. Нашата вяра тачи жените и техните деца и се опитва да ги закриля от жестокостта на мъжете. Бог ще накаже онези, които ни преследват… дори и владетелите Ийда.
Седемнайсета глава
Когато потеглиха рано на следното утро, от овъглените греди и изпепелените сламени покриви все още се виеше дим. Шигеру усещаше острия му вкус в гърлото си. Мирисът на изгоряло изнервяше жребците и те се дърпаха и подскачаха, докато ездачите следваха една тясна пътека през оризищата и после нагоре по страничната част на ниска верига от хълмове, където зеленчуковите градини с тиквички, боб, лук и моркови отстъпиха място на бамбукови горички, а после и на планинска гора от бук и кедър. Движеха се в колона по един, което не им даваше възможност да разговарят, но когато спряха на билото, за да напоят конете от един плитък вир, който се пълнеше от поток, Кийошиге отбеляза:
— Значи тази странна секта ще мине под твоя закрила?
— Да ти кажа честно — отвърна Шигеру, — сектата не ме притеснява по никакъв начин. Изглеждат съвсем безопасни. Но докато са Отори, ще ги защитавам от Тохан. Ако трябва да бъдат унищожени, това ще е наше решение. Няма да позволим на Тохан да решават вместо нас.
— Напълно разумна позиция — отбеляза Ирие. — И безупречна.
— Мисля си за Китано — продължи Шигеру. — Сега се намираме в неговото владение и първият ми порив бе да се опитам да скрия това от него. Само че той ще научи за нас веднага щом пристигнем в Чигава. Затова смятам, че е по-добре да се обърнем към него направо и да проводим пратеници, чрез които да изискаме да прибере синовете си от Инуяма, а самият той да пристигне в Чигава, за да потвърди предаността си към моя баща и мен.