Пред Ямагата бяха посрещнати от Нагаи Тадайоши, който бе показал на Шигеру толкова много от града, околността и архивите и на двете през време на пребиваването му там преди две години. Нагаи бе суров и затворен човек, но не можа да скрие удоволствието си от срещата. Шигеру също бе доволен да го види отново, смяташе, че може да му има пълно доверие и се радваше, че е пристигнал в Ямагата — града, с чиито жители се бе сближил толкова много.
Ежегодната работа по управлението отнемаше часове наред всеки ден. Шигеру се посвети с голямо търпение на тези дела, твърдо решен да не напуска Ямагата, преди да е получил вест от Ейджиро, синовете му или Харада относно резултата от техните преговори. Първоначално Такеши също присъстваше на съвещанията, но виждайки отегчението му и с опасенията, че ще изчерпи твърде скоро вниманието и дисциплината, които ще му бъдат нужни в Тераяма, Шигеру му позволи да отиде с Кийошиге и останалите капитани да прецени възможностите и готовността на войската на Ямагата — задача, която Такеши прие с радост.
Срещаха се вечерта да се изкъпят и да хапнат, после Кийошиге се оттегляше, за да почувства града, както сам казваше. Шигеру не позволяваше на Такеши да ходи с него, тъй като беше наясно, че градът се усещаше предимно в къщите на удоволствията, сред хубавиците на Ямагата, но пък намираше за много полезна информацията, която Кийошиге събираше по тези места. С известна неохота Нагаи бе предположил, че Шигеру също ще иска да се запознае с някои красиви жени, но той бе отказал. Изглеждаше ненужно оскърбително по отношение на съпругата му, а и самият той осъзна, че не желае да наранява Акане, като нарушава обещанието си да не я кара да ревнува. Освен това отказът му така зарадва Нагаи, че дори само заради това си струваше.
Тъй че когато рано една сутрин Кийошиге изпрати съобщение, че се е върнал с някаква жена, която според него Шигеру трябва да види, първоначално Шигеру бе с нагласата да откаже. Съвещанията през деня бяха дълги и изтощителни, той беше гладен и го болеше глава. Нямаше никакво намерение да спи с жената, доведена от Кийошиге, колкото и да е привлекателна, и затова нямаше смисъл да се вижда с нея. Изпрати отговор със съответното съдържание, но час по-късно, когато привършваше с вечерята си и разговаряше с Нагаи за задачите през следващия ден, Кийошиге лично пристигна в стаята му и пи вино заедно с тях.
— Когато приключиш, владетелю Шигеру, моля те да ми отделиш няколко минути. Това момиче ще те заинтригува, обещавам. Тя е от Кумамото; свири на лютня и пее. Мисля, че песните й ще ти харесат.
Кумамото — домът на Араи.
— Може да се присъединя към вас за малко — отвърна той.
— Ние сме в „Тодоя“ — рече Кийошиге. — Ела, когато решиш, ще те чакаме цяла нощ!
Нагаи седеше безмълвен и слушаше с неодобрително изражение. Шигеру съжаляваше за накърняването на безупречната си репутация, но беше по-важно да запази в тайна преговорите със Сейшуу. Той не тръгна веднага, тъй като не искаше да засяга по-възрастния човек; двамата разговаряха още около час, първо за управленски дела, а после, след третата стъкленица вино — за любовта на Нагаи към градинарството. Накрая Шигеру стана и му пожела лека нощ. Отиде до нужника да се облекчи, след което викна двама стражи да го придружат, мина през вътрешния двор и се отправи към портите на крепостта.
Крепост може би бе малко пресилено, макар че основите и стените около рова бяха от камък. Разположен в сърцето на Средната провинция, град Ямагата никога не бе връхлитан от вражи войски и не бе строен с цел отбрана. Шигеру мислеше за това, докато прекосяваше моста над рова. Постройките на резиденцията до една бяха от дърво. Намираха се зад зидове и здрави порти, но той виждаше колко лесно можеха да бъдат превзети. Говореше се, че самият Ийда Садаму строи могъща крепост в Инуяма. Дали не беше необходимо Отори да укрепят своите градове по същия начин? Трябваше да го обсъди с Нагаи.
Течеше втората половина от часа на глигана27. Нямаше луна, но съзвездията блестяха ярко в студената ясна нощ. Във въздуха се долавяше мирис на мраз, дъхът на хората бе станал видим, а от повърхността на реката се издигаше лека мъгла. На брега папурите стърчаха подобно на копия, а дългите клони на върбите, почти оголели, се виеха в бледата мъгла.
Градът бе утихнал, повечето хора вече спяха. Само пред няколко странноприемници и къщи на удоволствията все още горяха лампи, които пръскаха наоколо топло оранжево сияние. Отвътре долиташе музика, жени пееха, мъже се смееха с извисяващи се заради виното гласове.