Щом Шигеру слезе от коня, Араи стана и обяви името си, после коленичи и се поклони доземи. Данджо стори същото. Когато се изправиха, Араи каза:
— Владетелю Отори. Какво щастливо стечение на обстоятелствата, което направи възможна тази наша среща.
Гласът му бе топъл, с характерния за запада изговор. Трудно бе да се определи възрастта му — той вече бе едър мъж, малко по-висок от Шигеру и значително по-масивен; чертите му бяха волеви, очите — искрящи. От него струяха жизненост и сила.
За момент Шигеру си помисли за Муто Шизука и се запита къде ли е тя сега. В известен смисъл бе очаквал да я види тук, след като двамата с Араи бяха толкова близки.
— Щастие е, че сте успели да се видите със стар приятел — отвърна Шигеру, — и голямо удоволствие за мен, че сте се озовали точно тук.
— Ловът с ястреби е отличен по това време на годината. Аз често идвам в Киби през десетия месец. Мисля, че сте се запознали с моята спътница?
Шигеру се обърна изненадан и видя Шизука да слиза от коня, който бяха следвали. Опита се да скрие удивлението си. Не можеше да повярва, че една жена, която въпреки дрехите за езда изглеждаше тъй женствена — тъй мека, дори нежна, — бе успяла да го заблуди, че е мъж. В краткия миг на слизането всичко в нея се промени — беше готов да се закълне — дори ръста и едрината й.
Араи се смееше.
— Не сте подозирали, че е тя? Много я бива в това. Дори аз понякога не мога да я позная — и той я погали с поглед.
— Владетелю Отори — тя поздрави Шигеру хрисимо и се поклони с уважение на Кийошиге и Такеши, който напразно се опитваше да скрие възхищението си.
— Госпожице Муто — отвърна Шигеру официално, оказвайки й чест, тъй като за него бе очевидно, че Араи е силно влюбен в нея и че тя заема специално положение сред приближените му. Запита се дали и тя го обича толкова и докато я наблюдаваше, реши, че е така, при което почувства странна болка, може би ревност, заради ясното съзнание, че той никога няма да си позволи да се влюби по този начин и не очаква никоя жена да го обича толкова.
Подозираше, че Араи е човек, който грабва онова, което иска, без колебание и без угризения. Не беше възможно да се предвиди какво щеше да е въздействието на неговото безразсъдство върху характера му в по-късни години, но сега, докато бе млад, този апетит за живот бе привлекателно качество и Шигеру го прие с ентусиазъм.
— Седнете — рече Араи. — Донесли сме храна от Кумамото. Досега може да не сте опитвали такива неща; ние сме почти на крайбрежието. Това е само предястие; по-късно ще сготвим и ще похапнем от улова на ястребите ни.
Сух хайвер от морска краставица29, късчета консервирана сепия, неолющен ориз, увит в келп30, оранжеви гъби с форма на ветрило, мариновани в оризов оцет и сол. Първо пиха вино, после бе сгрята вода и поднесен чай. Разговорът бе общ — есенното време, птиците в равнината, които можеха да хванат, отговор на зададен от Такеши въпрос, важни подробности, свързани с меча — най-добрите майстори на мечове, най-великите учители, най-известните бойци.
— Моят брат е обучен от Мацуда Шинген — рече Такеши. — И аз също ще ходя в Тераяма и ще бъда негов ученик.
— Това ще те направи мъж като владетеля Отори — отвърна Араи. — Имали сте голям късмет, че Мацуда ви е приел — рече той на Шигеру. — Според мълвата Ийда Садайоши го поканил в Инуяма, но Мацуда му отказал.
— Мацуда е от Отори — отвърна Шигеру. — Няма защо да обучава Тохан.
Араи се усмихна, без да каже нищо повече. Но в края на деня, след като бяха прекарали целия следобед препускайки из равнината в преследване на бързите ястреби с безразсъдство, което впечатли дори Такеши, и докато отличният улов на птиците, включващ фазан, яребица и два млади заека, се задушаваше над дървените въглища, Араи се върна на темата за отношенията между Отори и Тохан.
Падаше здрач, димът от огньовете се виеше нагоре в сивкави ивици. Небето на запад все още искреше в бледожълто от гаснещия залез. Шизука, която бе яздила редом с тях с цялата вещина и безстрашие на мъж, им сипа вино. Араи пи по същия начин, по който яздеше, без ограничения и с безразсъдна наслада. От време на време ръцете на жената бръсваха неговите и помежду им проблясваше скрит поглед. Нейното присъствие безпокоеше Шигеру, не само заради очевидното и смущаващо привличане между двамата, но и защото й нямаше доверие.
29
Зоол. представител от семейство бодлокожи, клас