— Не.
— Тогава веднага го патентовайте и ми се обадете. Ето визитната ми картичка.
Анун пусна Картичката в найлоновата торбичка. През това време останалите деликатно, ненатрапчиво пипаха скафандъра. Някой докосна пипалцата.
— Нагрята пластмаса — чу Анун.
— В последно време техническият прогрес се наблюдава във всички области, дори в тази — чу след малко.
От опита си с индивиди от този вид Анун знаеше, че освен речите, разговорът с тълпа е безпредметен. Случаят за произнасяне на реч беше пропуснат, сега всички се трупаха около него и крещяха, прекъсвайки се взаимно. Затова той реши да си избере от тълпата един представител, с когото би могъл да установи контакт. Предпочете един по-възрастен индивид, който стоеше настрана. Анун знаеше, че според традициите на тукашния вид именно по-възрастните индивиди имат по-голям авторитет при решаване на различни проблеми. Приближи се до него.
— Бих искал да говоря с вас по въпроса за контакта — каза Анун.
Онзи го погледна учудено:
— И затова ли устроихте цялото това представление? На вас, младите, ви се струва, че фантастиката е нещо като цирк в Космоса. А тя е сериозно нещо. Ако ТЕ долетят, не друг, а само ние ще може да установим контакт с ТЯХ.
— Аз дойдох именно с тази цел — зарадва се Анун.
— Моля ви, спрете тези глупави шеги — заяви онзи, обърна се и се отдалечи.
— Нищо не разбирам…
— Много просто — рече някой до него. — С костюма си вие пародирате героите от книгите на този автор. Той се обиди. Нищо чудно, че не иска да разговаря с вас.
— А вие?
— Аз ли? Аз съм от телевизията. Мога да ви използувам в нашата програма, но не ви гарантирам хонорар. Тя ще бъде само репортаж от Конгреса, без индивидуални участия.
— Но аз искам да говоря за контакта! — Списъкът на изказващите се е вече установен, така че въпреки този костюм няма да ви включат.
— Вие наистина ли сте от ТАМ? — изрече тих глас зад Анун.
Той се обърна. Пред него стоеше младеж, навярно ученик, който се изчерви, когато Анун го погледна.
— И как е ТАМ? — попита.
Анун не беше подготвен за такъв въпрос.
— Другояче.
— Какво значи това, по-добре ли?
— Просто другояче.
— Вие от ТАМ ли сте? — висок, плешив мъж с побеляла брада дръпна Анун за ръката, измъкна го от тълпата и го отведе до прозореца.
— Вие наистина ли сте от ТАМ? — повтори. — Знаете ли, аз също съм от ТАМ. Само че аз наистина.
— А вие мислите, че аз не съм наистина?
— Ако наистина бяхте от ТАМ, нямаше да се облечете така странно. Хората от ТАМ, от бъдещето, не бива да се различават от нас тук. Това би променило тяхното настояще. „Парадоксът на дядото“, нали разбирате.
— Не. — Много просто. Вие сте от бъдещето, разбира се, по отношение на нашето настояще. Пренасяте се тук и убивате своя дядо.
— Защо?
— Не ми пречете. Това е мисловен експеримент. Значи, убивате го и се връщате в бъдещето. И какво се оказва? Нямате нито баща, нито майка и изобщо не сте се родили.
— Аз не съм се раждал.
— Как така?
— Е, поне не в тукашния смисъл.
— Вие май се шегувате.
— Нищо подобно. Наистина търся контакт.
— А, разбирам… Правите един от тестовете по телевизията…
— Ами да — намеси се някой отстрани. — Самият аз гледах скоро по телевизията нещо такова. Бяха турнали там един с въдица в центъра на града, над канализационния отвор, а на въдицата му прикрепили шаран. И като го изтегли, всички сеирджии го питаха често ли лови риба на това място, а ония от телевизията само снимали със скрита камера и записвали кой какво говори. Бяха снимали и един мой колега. И до днес всички го майтапят…
Човекът с бялата брада вече не стоеше край Анун. Останалите също се отдръпнаха и заговориха помежду си, все едно че го нямаше. Той премина през залата и стигна до една открехната врата, зад която беше тъмно. Разбра, че там прожектират филмите. До вратата едно момиче проверяваше билетите. Погледна Анун любопитно. Тогава той реши да убеди поне него и се мушна през тясната пролука, през която не би могъл да се промуши нито един човек.
Намери се в залата. На екрана се срутваха планини, разрушавани от атомен огън, а от високоговорителите се носеше грохотът на взривовете. Анун изчака една минута в тъмното и вече си мислеше, че момичето няма да реагира. Грешеше. То открехна вратата и докосна ръката му:
— Не ми показахте билета си…
Той излезе от кинозалата и за първи път се усъмни. Разбра, че трябва да направи нещо, което да ги убеди, тях всички, които са събрани тук. Замисли се какво ли още могат да очакват от него. какво според техните представи вършат пришълците от ТАМ и само след миг взе решение Застане в средата на залата. Всички се отдръпнаха от пътя му. Анун свали от рамото си генератора на парализиращи лъчи, които само зашеметяваха за кратко време. Знаеше, че според представите на местните жители това е най-популярното оръжие на космическите пришълци. Като го проектираше мислено в момента, в който го сваляше от рамото си, той реши, че ще стреля с интензивен син лъч. Когато насочи оръжието си към тях, всички замлъкнаха.