— Не проявява очебийна неприязън — отвърна Гоблин. — Но това нищо не значи!
Така си беше.
Последните четирима пристигнаха след още три дни. Шепота ни настани в казармите. Представлявахме нещо като телохранители и същевременно — полиция. Освен да я защитаваме, от нас се искаше и да помагаме до Могилните земи да не припарва никой, който няма съответно разрешение.
Появи се и Покорената на име Перото, придружена от собствени пазители. Заедно с батальон наети във Веслоград черноработници пристигнаха разни специалисти, твърдо решени да проучат Могилните земи. Работниците разчистиха боклука и храсталаците, докато стигнаха до същинските Могилни земи. Да влезеш там без съответната защита, означаваше бавна, болезнена смърт. Предпазните заклинания на Бялата Роза не бяха изчезнали след възкресението на Господарката. Пък и тя беше добавила собствени. Предполагам, умираше от ужас, че той може да се измъкне.
С пристигането си Покореният Пътешественик също доведе собствени войници. Той установи пропускателен пост във Великата гора. Покорените се редуваха да патрулират от въздуха. Ние, простосмъртните, се наблюдавахме един друг също толкова зорко, колкото следяхме и гората. Нещо голямо се мътеше. Никой не го казваше на глас, но си личеше още отдалеч. Господарката очевидно предчувстваше опит за бягство.
Прекарвах свободното си време в преглед на записките на Стражата — особено около периода, когато Боманц е живял тук. Маскиран като иманяр, той прекарал четиридесет години в гарнизонното градче, преди да опита да се свърже с Господарката и по случайност да я освободи. Той живо ме интересуваше. Но нямаше кой знае колко сведения за него, пък и те бяха брадати лъжи.
Навремето попаднах на личните му записки, когато случайно се спънах в тях малко преди Покоряването на Шепота. Предадох ги на нашия тогавашен военачалник Ловеца на души. Той трябваше да ги изпрати в Кулата, но ги задържа за собствените си цели. После ръкописите отново попаднаха в ръцете ми — по време на битката за Чар, докато заедно с Господарката преследвахме ренегата Покорен. Не споменах за документите пред никого, освен пред един приятел, Гарвана. Той дезертира, за да защити детето, което мислеше за преродената Бяла роза. Когато намерих възможност да прибера документите от някогашния лагер на Ловеца на души, вече ги нямаше там. Предполагам, че Гарвана ги е взел със себе си.
Често се чудя какво е станало с него. Първоначалното му намерение беше да избяга толкова далеч, че никой да не успее да го намери отново. Не се интересуваше от политика. Просто искаше да защити детето, което обичаше. Беше способен на всичко в името на безопасността на Глезанка. Предполагам, че е сметнал документите за един вид застраховка за далечното бъдеще.
В щаба на Стражата имаше дузина пейзажа, рисувани от някогашни членове на гарнизона. Повечето изобразяваха Могилните земи. Били са величествени в отминалите дни. В центъра на капището2 се намирала Великата Могила, ориентирана строго по североизточната ос. Там били затворени Властелина и Господарката. Около нея е очертана звезда, а на върховете на лъчите й са издигнати по-малките могили, в които се таели Десетте, Които Били Покорени. Около всички тях е изкопан ров, а всяка от могилите била оградена със заклинания и фетиши. Във вътрешния кръг, около Великата могила, имало поне няколко допълнителни защитни линии. Последната представлявала дракон, увит около хълма и захапал опашката си с уста. Една картина от по-късно време, рисувана от очевидец, показва как драконът бълва огън в гората точно през нощта, когато Господарката била възкресена. Боманц крачи през огъня.
Той останал заклещен между Възкресителите и Господарката, като и двете фракции го манипулирали. Случилото се с него било дело на техните ръце.
Според хрониките съпругата му оцеляла. Тя твърди, че той влязъл в Могилните земи, за да спре онова, което се случвало. Никой не й повярвал навремето. Според нея той знаел истинското име на Господарката и искал да я достигне с него, преди да успее да се измъкне на свобода.
Мълчаливия, Едноокия и Гоблин ще ви кажат за най-ужасния страх на всеки магьосник — че знанието за неговото истинско име може да попадне в ръцете на външен човек. Съпругата на Боманц се кълняла, че името на Господарката било записано в притежаваните от мъжа й ръкописи. Същите, които изчезнали в нощта на Възкресението. Същите, които бях открил десетилетия по-късно. Плячката на Гарвана може би съдържа единственото камъче, способно да обърне каретата на империята.