Върнах се на хълма и си прахосвах времето цели два дни, като изключим моментите, в които се изплъзвах от наблюдение и отивах да измъквам каквото мога от Скубльо. Не стана и едно проклето събитие. Никой друг не се опита да прави „доставки“ в Черния замък. Предполагам, Скубльо е бил единственият глупак в бизнеса с тела.
От време на време поглеждах онези мрачни черни зъбци по крепостната стена и се чудех. Бяха посмели да нападнат Перото, значи някой горе знаеше, че Покорените означават проблеми. Колко време щеше да мине, преди да открият, че са ги завардили и да предприемат нещо, с което да раздвижат притока на прясно месо?
31.
Хвойноград — завръщането
Два дни след залавянето му Скубльо още не беше на себе си. Всеки път, щом погледнеше през общата зала и видеше някое от онези копелета от Черния отряд, нервите му пак поддаваха. Живееше живот на заем. Не беше сигурен за какви свои цели ще го използват тези войници, но знаеше, че приключат ли с него, ще го изхвърлят на боклука. Някои от наблюдателите му и без друго го смятаха за боклук, пък и той самият не можеше да отрече, че мнението им е правилно.
Стоеше зад тезгяха и бършеше халби, когато през вратата влезе Аса. Скубльо изтърва съдината. Дребосъкът пресрещна погледа му за секунда, бързешком се промъкна в ъгъла на залата и тръгна към горния етаж. Съдържателят си пое дълбоко дъх и го последва. Когато стигна горната площадка, мъжът на име Лихваря беше само на крачка зад него. Движеше се тихо като самата смърт и вече стискаше в ръка готов за действие нож.
Скубльо влезе в стаята, която навремето заемаше Гарвана. Лихваря остана отвън.
— Какво, по дяволите, правиш тук, Аса? Инквизиторите те търсят за онова дело в Катакомбите. Самият Вол хукна да ви преследва на юг…
— Леко, Скубльо, знам! Дори ни догони. Работата стана мътна и кървава. Оставихме го доста понакълцан, но ще се оправи. И ще се върне да търси теб. Дойдох да те предупредя. Трябва да се махнеш от Хвойноград!
— О, не! — тихичко промърмори Скубльо. Беше поредното злобно захапване на съдбата. — Е, и без друго обмислях тази възможност! — не казваше нищо, което Лихваря не би отгатнал и сам. — Тук положението се вмириса. Започнах да търся купувач…
Не беше вярно, но още преди края на деня щеше да се заеме с тази задача.
По неизвестна причина завръщането на Аса му подейства добре. Може би просто имаше чувството, че разполага със съюзник, с някой, който споделя проблемите му.
По-голямата част от историята сама се изля от устата му. Лихваря явно нямаше нищо против и не се появи да го прекъсне. Аса се беше променил — не изглеждаше шокиран. Скубльо го попита защо.
— Ами прекарах доста време с Гарвана и той ми разказа истории, от които косата ще ти се накъдри. За дните, преди да дойде в Хвойноград.
— И как е той?
— Мъртъв.
— Мъртъв ли? — изуми се Скубльо.
— Какво? — сега вече Лихваря нахлу през вратата. — Какви ги приказваш, че Гарвана бил мъртъв?
Аса огледа войника от Черния отряд, прехвърли поглед върху съдържателя и пак се обърна към натрапника.
— Скубльо, мръсник такъв…
— Млъквай, Аса! — отряза го Кестенявия. — Нямаш и най-малка представа какво стана, докато те нямаше. Лихваря е приятел… поне донякъде.
— Лихваря, а? Като онзи от Черния отряд?
Веждите на войника подскочиха нагоре.
— Гарвана се е разприказвал?
— Имаше едно-друго за казване, за старите дни.
— Аха… Ясно, приятелче. Ами, аз съм. Та да се върнем на темата за умрелия Гарван.
Аса погледна към Скубльо, който му кимна.
— Разкажи ни!
— Добре! В действителност не знам какво точно е станало. След разправията с Вола побързахме да се махнем. Бягахме значи. Наемните му биячи ни хванаха неподготвени. Криехме се в някаква горичка извън града, когато Гарвана внезапно започна да пищи и се засуети наоколо. Никакъв смисъл не виждам… — Аса поклати глава. Беше пребледнял и потен.
— Продължавай — подкани го меко Скубльо.
— Наистина не знам нищо повече!
— Как тъй? — озадачи се Лихваря.
— Ами не знам, не останах чак до края, а и не съм се връщал да видя6…
Скубльо се намръщи.
Типично за Аса, какъвто го познаваше.
— Страхотен приятел си, друже! — обади се войникът. — Виж…
6
На няколко места в последствие се твърди, че Аса „е видял“ смъртта на Гарвана и е присъствал на нея. Не се изяснява дали това е фактологична грешка на автора или просто погрешно тълкувание на Черния отряд. — Б.пр.