Утрото на по-следващия ден… Но в крайна сметка не стигнахме до изпълнение на плана. Никой не беше споменал на Властелина, че от него се очаква да бездейства.
Той нанесе първия си удар шест часа преди насроченото ни за нападение време. Повечето наши войници и всички цивилни спяха. Патрулираше само Пътешественика, най-слабият сред помощниците на Господарката. Започна се с мехурестото нещо, което прескочи стената и запълни отвора, останал в рампата на Лейтенанта. Поне стотина създания изпълзяха от замъка и я прекосиха.
Пътешественика стоеше нащрек. Беше усетил нещо странно в черната постройка и следеше за неприятности. Спусна се бързо и посипа нападателите с прашеца, който стапяше.
Бам! Бам-бам-бам! Замъкът го удари, както беше ударил и мъртвата му жена. Той се залюля на зиг-заг из въздуха и избегна най-лошото. Макар и отслабени, атаките се стоварваха върху него и целият димящ, той падна с напълно съсипания си килим.
Точно тези гърмежи ме събудиха. Събудиха и целия лагер. Стрелбата по Пътешественика съвпадна със сигналите за тревога и ги заглуши напълно.
Изхвърчах от лазарета и видях тварите от замъка да се спускат по стъпалата на рампата. Пътешественика беше спрял само неколцина от тях. Обгръщаше ги онзи защитен блясък, с който Едноокия се беше срещал веднъж. Разпръснаха се, като тичаха през буря от снаряди, хвърляни от нашите постови. Паднаха още неколцина, но не бяха много. Започнаха да гасят светлините — предполагам, защото очите им са по-добре пригодени към мрака от нашите.
Навсякъде тичаха хора и навличаха пътем дрехите си, докато бързаха към враговете или пък бягаха от тях. Работниците се паникьосаха и сериозно затрудниха реакцията на Отряда. Мнозина бяха убити от нашите, вбесени, че им се пречкат.
Лейтенанта нахлу през хаоса, раздавайки заповеди. Първо подкара батареите си от тежки оръжия, снабди ги със стрелци и ги прицели в стълбите. Прати навсякъде куриери с нареждане всички балисти, катапулти, мангонели и требушети8 да бъдат придвижени в позиции за обстрелване рампата. Това ме озадачи само докато първата твар се насочи обратно към замъка с по един труп под всяка мишница. Удари буря от снаряди, разкъса телата на парчета, смаза него самото на каша и едва не го погреба.
Лейтенанта нареди требушетите да хвърлят варели с масло, които се разбиваха в стъпалата и се запалваха от последвалите ги горящи топки. Продължи да обстрелва с масло и огън. Тварите от замъка се страхуваха да минат през пламъците.
Толкова по въпроса, че смятах за ненужно нареденото от Лейтенанта строителство на бойни машини.
Този човек си знаеше работата. Добър беше. Подготовката му и бързата реакция бяха по-ценни от всичко, направено от Господарката или Покорените през тази нощ. Той удържа фронта в критичните минути.
Започна луда битка в мига, когато тварите осъзнаха, че са били отрязани. Атакуваха бързо в опит да достигнат машините. Лейтенанта даде знак на подофицерите си и вкара в действие наличните бойни сили. Налагаше се. Всяка от тези твари, подкрепяна от защитното си сияние, струваше колкото двама наши войници.
Тук-там по някой от куражлиите хвойноградци грабваше паднало оръжие и се втурваше в битката. Повечето платиха тежка цена, но саможертвата им помогна да удържим врага далеч от машините.
За всички беше очевидно, че ако съществата избягат с много тела, каузата ни е изгубена и скоро ще се озовем лице в лице със самия им господар.
Сдвоените топки заструиха над Дуретил и оплискаха мрака с ужасяващи цветове. После Покорените се спуснаха от нощта. Хромия и Шепота запратиха по едно яйце, което захрани огъня, топящ материала на замъка. Хромия отрази няколко атаки от замъка, завъртя се стремително и приземи килима си близо до лазарета ми, където вече гъмжеше от пациенти. Наложи се да се оттегля и да върша работата, за която ми плащаха. Държах обаче отворени чергилата на палатките, за да наблюдавам битката.
Хромия изостави въздушния си кон и тръгна пешком нагоре, въоръжен с дълъг, черен меч, който сияеше зловещо на светлината от горящата крепост. Излъчваше сияние, донякъде напомнящо защитния ореол на тварите от замъка. Но неговото изглеждаше много по-силно, както ни демонстрира, докато си проправяше път през хаоса и ги нападна. Оръжията им не можеха да го докоснат. Вряза се през противниците, сякаш бяха направени от мас. Съществата вече бяха изклали поне петстотин души. По-голямата част от жертвите бяха работници, но Отрядът също бе платил ужасна дан. А и бумтенето на заклинанието им продължи, дори след като Хромия пое фронта. Той можеше да се бие само с по една твар наведнъж и нашите се бореха да задържат врага зает, докато Покореният ги достигне.
8
Различни по размер обсадни оръжия, повечето — на платформи с колела. Представляват съответно тласкащо рамо с чаша за изстрелване на камъни и запалителни снаряди, гигантски арбалет и разновидности на тези системи. — Б.пр.