Следващото нещо, което бе най-вероятно да се види, щом човек влезе, бе или „Мини Купър“-ът на Хънт, паркиран до гаражната врата, или половината баскетболно игрище, отговарящо на изискванията на НБА, което той бе взел почти без пари от „Уориърс“. Ако се пресече игрището, се попада в друга работно-игрална зона, пълна с китари, усилватели и бюра с компютри, и се стига до врата в стената, простираща се от единия до другия край на огромното помещение.
От другата страна на стената Хънт бе изградил жилището си — спалня, баня, библиотека, кабинет, кухня — на двеста и осемдесет квадратни метра. Всичко в бяло и пастелно и модерно, модерно, модерно. Множество стъклени тухлички в стената към алеята отзад, над тях — високи прозорци, за да влиза естествена светлина, а окаченият таван тук бе снижен до около четири и половина метра.
И сега, на дневната светлина от прозорците, гледащи към улица „Бренън“, и от вратата на гаража, Мики и Хънт играеха баскетбол. Звуците от топкането на топката, пръхтенето и скърцането на обувките им по дъсчения под отекваха от неуплътнените стени наоколо.
Играеха един срещу един, на принципа „уинърс аутс“, което даваше огромно предимство на Хънт, тъй като той бе далеч по-добър играч и — независимо, че възрастовата разлика бе повече от петнайсет години, — в по-добра физическа форма от Мики. „Уинърс аутс“ означаваше, че всеки път, когато някой отбележи гол, топката остава негово притежание. В началото на играта Мики бе отбелязал четири бързи коша за по една точка, но после Хънт му открадна топката и направи неприличните двайсет последователни коша.
Мики, който вече се чувстваше като парцал, се довлачи до центъра на игрището, но Хънт взе топката, излъга го отдясно и се измъкна отляво. В резултат на тези движения Мики се оказа унизително проснат по задник, а Хънт дриблира три пъти и отбеляза победната си двайсет и първа точка с триумфален вик:
— Ха!
Те пиеха лимонада и си възстановяваха дишането — по-скоро Мики, не Хънт, — седнали един до друг на площадката, която водеше от кухнята на Хънт към алеята зад склада-дом.
— Двайсет и едно на четири — успя да изрече задъхано Мики. — Колко жалко е това?
— Трябваше да играем „лузърс аутс“5. Така повече пъти щеше да пипаш топката.
— Страхотно. Напомни ми го следващия път. Ако изобщо има следващ път, в което, точно сега, малко се съмнявам. — Мики сръбна от лимонадата, после потърка студеното стъкло в челото си. — И защо ли те оставих да ме придумаш? Не дойдох тук, за да бъда размазан на баскетбол.
— Да, обаче ти дойде, а аз си целех коша сам-самичък. И ти ми говориш кое било жалко. Ти се съжали над мен, за което съм ти благодарен и задължен.
— И затова ме остави да спечеля, така ли?
Хънт се изкикоти.
— Може би не. Това не е съвсем в моя стил. Ако ще играя, ще те бия.
— Забелязах. Поздравления. Мисията изпълнена.
Хънт кимна в съгласие.
— Значи на теория — добави Мики, — това означава, че все още си ми длъжник, така ли?
— Точно така, на теория. — Хънт отпи от чашата си. — Клониш ли нанякъде?
— Не съвсем, само към причината, поради която всъщност дойдох. Искаш ли да отгатнеш кои ченгета са поели случая на Доминик Комо?
Хънт отпи от лимонадата, избърса потта от челото си, после изтри ръце в тениската. Той погледна към изрисуваната с графити сграда от другата страна на алеята.
— Е, щом поставяш въпроса по този начин, предполагам, че Девин е един от тях. А Русо му е партньор.
— Да не би да имаш кристално кълбо?
Хънт сви рамене при комплимента и разпери длани.
— Елементарно, скъпи ми Дейд. Но, ако смея да запитам, това има връзка с нас, защото?
— Защото ще можем да разговаряме с тях.
— За Комо? И защо ще искаме да го правим?
Мики си пое въздух и се впусна в обяснение на своята стратегия, по средата на което бе прекъснат от Хънт:
— Чакай малко. Добра идея, но ченгетата вече си имат отдел, които се занимава с обажданията по повод на награди.
— Зная. Но важното е, че ние ще се ориентираме към хората, които не биха се обадили на властите, нито на ченгетата.
5
Лузърс аутс — след отбелязване на кош от един отбор, топката става притежание на другия. — Б.пр.