Вълна от възторг пролази по гърба на тълпата.
— Dixi! (лат. — Казах!)
Нищо не пролази по гърба на тълпата.
— Dixi.
Отец Климентин от светата обител „Сан Марко ди Джироламо“ беше разгневен.
— На свята обиколка по женските манастири ще мина аз! Снощи сънувах преблаг сън. Свети Доминик ми каза, че тази обиколка е богоугодна. Нещо друго из суетния мирски свят?
— Снощи поклонници донесоха магарешки череп.
— Господи, що за глупост!
— И аз сънувах преблаг сън снощи. Свети Доминик ми каза истината за този череп.
— Първо, свети Доминик снощи беше при мен и значи не е могъл да бъде едновременно и при теб. И второ, защо ще го казва направо на теб — аз съм игумен!
— Каза го!
— Лъжеш, отец Томазо. После иди да се причестиш. Свети Доминик ми каза, че нищо такова не ти е казвал. И какъв е този череп?
— На магарето, с което Христос е влязъл в Ерусалим.
— А! — отец Климентин си плюна в пазвата. — А четиридесет и два сантиметра ли е дълъг?
— Точно четиридесет и два.
— С високо и умно чело?
— С високо и умно чело.
— С дълбоки, изразителни очи?
— Няма очи.
— А защо е умряло толкова далеч от Ерусалим?
— Тръгнало е на поклонение при папата и от старост.
— Видно — то е. Свети Доминик ми каза снощи, че това магаре е умряло вече. Пък и старичко беше. Даже вечният ни баща го направил светец. Значи продаваме блажените и лечебни магарешки мощи на манастира „Сан Джулиан ди Марино“ срещу мед и вино. Ясно? Всемъдър и прещедър е бог, защото всичко на този свят е неговоооо…
— И черепът ли?
— Не богохулствай! За награда, че призна истината, ще те взема при новичките от „Санта Мария Новелла“. Да прочетем молитвите си и да спим. Колко пъстър е този свят. Sol lucet omnibus. (лат. Слънцето свети за всички.)
— Sol lucet omnibus. Колко пъстър е този свят! Той непрекъснато потвърждава теорията на моя учител Фройд.
Младият философ Моргенщайн беше възбуден. Днес той защитаваше докторската си дисертация на тема: „Полът като диктатор в психиката на кроманьонския човек.“
— Научните списания съобщиха, че е открита при разкопки в Италия фигурка на жена с подчертани полови белези. Какво значи това? В онази епоха, когато религията и моралът не са изиграли още фаталната си роля на властелини в психиката на човека, целият негов вътрешен свят е бил една развихрена стихия на първичните животински нагони. Разкъсваната от противоречиви тенденции психика на кроманьонския човек се разделя на два самостоятелни пласта: „то“, в който пласт господствуват кръвосмесителните и агресивни подбуди, и „аз“, който става носител на обществения морал. В „то“ тържествуват инфантилните канибалистични, нарцистични и едипови комплекси. „Изтласкването“ е все още слабо и всеки акт приема посока към Ерос или Танатос. Всичко е подсъзнание!
— А под какво се намира това подсъзнание, щом няма съзнание? — обади се някакво припряно старче от публиката.
Моргенщайн ставаше все по-развълнуван.
— Представете си: зима, студена пещера, глад. Кроманьонецът току-що е оглозгал с хото баща си. Той копнее за своята майка, мозъкът му е завладян от страстта да я притежава. Към нея той има сексуални стремежи от кърмаче…
— Не! — подскочи опонентът Нахтщайн. — Представете си пролет, лалета, тънкогласи синигери. Човекът е сит, не мислил за мамути и корени. Тишина. Световна тишина. Той съзерцава небето, търси вечната хармония на Красотата и Доброто и излива своята душа в този възхитителен химн на човешкия стремеж към идеала…О, Моргенщайн, нека така да е било. Той е знаел, че времето е безпощадно, и затова е въплътил себе си в жалката глина. Verba volant, scripta manent. (лат. — Думите отлитат, написаното остава.)
Женева. Двадесет и четвърти международен симпозиум по машинно разчитане на стари надписи. Хотел „Империал“, 17.47 часа по средноевропейско време.
— Ние мислим, че откриването на тази плочка е голям успех за археологията. Защото древните са казали: Verba volant, scripta manent. Но смеем да твърдим, че плочката не носи онази информация, за която докладва колегата Дюбоа. Ние разчетохме този странен надпис с IBM. На плочката пише: „Днес ще бъде утре. Колко си хубава, Шане.“
— Обърнете внимание, Джойман, че според Шенън, ролята на статистическите връзки в езика се оценява от излишъка на информация, равна на единица минус отношението…Аз приложих съвършен логико-лингвистичен анализ и разчетох: „Улових два заека и килограм гасена вар.“
— Увличате се, Пиридис — поде Сойото. — Игрек на алфа е по-малко от минус ку минус единица минус ку в затворената област от ку до минус ку върху ку. И не следите научната информация. Преди четиринадесет минути и половина нашите списания отпечатаха превода на разчетения надпис: „Земята е много стара и всичко е трап.“ Надписът е отпреди 40 055 години.