Посланикът се усмихна. Подобно на всеки английски ученик, той много добре знаеше, че мачовете винаги започват в 11:30 ч. в четвъртък и че Питър Мей никога не е пръв батер. Но пък и Великобритания никога не бе влизала във война със страна, в която се играе крикет.
— Не сме ли се срещали и преди, друже?
Хари бързо затвори папката и погледна мъжа на средна възраст, който явно беше любител на „разточителните“ обеди. Беше се вкопчил с една ръка в облегалката на празната седалка до него, а в другата държеше чаша червено вино.
— Не мисля — отвърна Хари.
— Направо съм готов да се закълна, че сме се срещали — каза мъжът и се загледа в него. — Но пък може и да ви бъркам с някой.
Хари въздъхна с облекчение, когато мъжът сви рамене и тръгна несигурно към мястото си в началото на салона. Тъкмо се канеше да отвори папката отново и да продължи да чете за Мартинес, когато онзи се обърна и отново тръгна бавно към него.
— Прочут ли сте?
Хари се разсмя.
— В никакъв случай. Както виждате, аз съм обикновен пилот и работя тази работа вече дванайсет години.
— Тогава да не сте от Бристол?
— Не — каза Хари, който твърдо се придържаше към новата си самоличност. — Роден съм в Епсъм, а сега живея в Юъл.
— След малко ще се сетя на кого ми напомняте. — Мъжът отново пое към мястото си.
Хари отвори папката, но също като Дик Уитингтън12, мъжът се обърна за трети път. Този път вдигна капитанската фуражка на Хари и се настани до него.
— Случайно да пишете книги?
— Не — отвърна още по-твърдо Хари. Точно тогава се появи мис Карик с поднос коктейли. Хари повдигна вежда и я изгледа умолително да му се притече на помощ.
— Напомняте ми за един писател от Бристол, но проклет да съм, ако се сещам името му. Сигурен ли сте, че не сте от Бристол? — Мъжът го изгледа внимателно и издиша облак цигарен дим в лицето му.
Хари видя мис Карик да отваря вратата на пилотската кабина.
— Сигурно е интересно да си пилот…
— Говори капитанът. След малко ще влезем в област с турбуленции, така че моля пътниците да се върнат по местата си и да закопчаят коланите.
Мис Карик се появи в салона и тръгна право към задните седалки.
— Съжалявам, че ви безпокоя, сър, но капитанът помоли всички пътници…
— Да, чух — каза мъжът и се надигна, но едва след като избълва още един облак дим към Хари. — Ще се сетя на кого ми приличате — каза и се затътри бавно към мястото си.
36.
През втория етап от полета до Буенос Айрес Хари дочете папката за дон Педро Мартинес.
След войната субектът прекарал известно време в Аржентина, седнал на планина от пари. Химлер се самоубил, преди да бъде изправен пред съда в Нюрнберг, а шестима от приближените му в списъка били осъдени на смърт. Други осемнайсет влезли в затвора, в това число и майор Бернхард Крюгер. Никой не почукал на вратата на дон Педро да си поиска застраховката живот.
Хари обърна страницата и видя, че следващият раздел е посветен на семейството на субекта. Направи кратка почивка и продължи да чете.
Мартинес имал четири деца. Първородният му син Диего бил изключен от „Хароу“, след като завързал нов ученик за нагорещен радиатор. Върнал се в родината си без диплома за завършено образование, започнал работа при баща си и три години по-късно се сдобил с почетна диплома по престъпност. Макар да носел двуредни костюми на райета, шити на Савил Роу, Диего щял да прекарва повече време в затворническа униформа, ако баща му не плащал допълнителни възнаграждения на безброй съдии, полицаи и политици.
Вторият му син Луис се превърнал в плейбой през една лятна ваканция на Ривиерата. Сега прекарваше повечето си будни часове на рулетките в Монте Карло и залагаше банкнотите от пет паунда на баща си с надеждата да ги спечели отново, но в различна валута.
Всеки път, когато Луис печелеше, в женевската сметка на дон Педро потичаха франкове. Мартинес обаче се дразнеше, че казиното печели по-добре от него.
Третият син, Бруно, не беше замесен от неговото тесто и повече показваше достойнствата на майка си, отколкото недостатъците на баща си, макар че Мартинес с радост напомняше на лондонските си приятели, че има син, който ще постъпи в Кеймбридж през септември.
Малко се знаеше за дъщерята, Мария-Тереза, която все още бе в „Роудийн“ и винаги прекарваше ваканциите с майка си.
12
Герой от английски пантомими, бедно момче, пристигнало в Лондон и станало три пъти кмет на града. — Б.пр.