По-възрастната жена погледна Джайлс и се обърна да поговори с друг, сякаш беше разбрала какво предстои. Джайлс се представи с надеждата, че никой няма да им се лепне. Ръкуваха се. Дори съвсем лекото докосване…
— Здравейте. Аз съм Джайлс Барингтън.
— Вие трябва да сте братът на Грейс, депутатът с радикалните възгледи, за когото чета непрекъснато. Аз съм Гуинет.
— Студентка ли сте?
— Ласкаете ме — отвърна тя и му се усмихна. — Не. Тъкмо завършвам докторската си дисертация. Сестра ви ми е научен ръководител.
— На каква тема?
— Връзката между математиката и философията в Древна Гърция.
— С нетърпение очаквам да я прочета.
— Ще се опитам да ви пратя чернова.
— Кое е момичето, с което си говори Джайлс? — попита Ема сестра си.
Грейс се обърна и погледна през залата.
— Гуинет Хюз, най-добрата ми докторантка. Определено е пълна противоположност на лейди Вирджиния. Дъщеря на уелски миньор от долините, както обича да напомня на всички, и определено знае значението на израза compos mentis2.
— Много е красива — каза Ема. — Мислиш ли…
— Господи, не, какво общо може да има помежду им?
Ема се усмихна и попита:
— Прехвърли ли своите единайсет процента от компанията на Джайлс?
— Да — отвърна Грейс. — Заедно с правата ми върху къщата на дядо на Смит Скуеър, както се бях разбрала с мама, след като се уверя, че тоя глупчо най-сетне се е отървал от Вирджиния.
Ема я погледна изненадано.
— Значи от самото начало си знаела за новото завещание на мама?
— И за съдържанието на плика — небрежно отвърна Грейс. — Именно затова не можех да присъствам на делото.
— Колко добре те е познавала майка.
— Колко добре познаваше и трима ни — каза Грейс, докато се взираше през помещението към брат си.
16.
— Можете ли да подготвите всичко? — попита Джайлс.
— Да, сър, просто оставете на мен.
— Бих искал да приключа с това колкото се може по-бързо.
— Разбира се, сър.
— Ама че гнусна работа. Иска ми се да имаше по-цивилизован начин да се правят тези неща.
— Законът се нуждае от промяна, сър Джайлс, и честно казано, това е по-скоро по вашата част, отколкото по моята.
Джайлс знаеше, че човекът е прав и че законът несъмнено ще се смени с времето, но Вирджиния ясно бе дала да разбере, че няма да чака. След месеци без никакви контакти тя най-неочаквано му звънна да му каже защо иска развод. Не й се наложи да казва буква по буква какво се очаква от него.
— Благодаря, знаех, че на теб може да се разчита — каза тя и затвори.
— Кога ще се чуем? — попита Джайлс.
— Към края на седмицата — отвърна мъжът, допи бирата си, стана, кимна и се отдалечи с леко накуцване.
Джайлс носеше на ревера си голям червен карамфил и поглеждаше всички жени на възраст под трийсет, които вървяха към него. Никоя от тях не го удостои с поглед, докато една спретнато облечена млада жена не спря и не попита:
— Мистър Браун?
— Да — отвърна Джайлс.
— Аз съм мис Холт. От агенцията.
И без да каже нито дума повече, го хвана под ръка и го поведе по перона като куче водач, докато не стигнаха първокласните купета. Седнаха един срещу друг. Джайлс изобщо не беше сигурен какво се очаква от него по-нататък. Беше петък вечер и всички други места бяха заети много преди влакът да потегли от гарата. Мис Холт не каза нито дума през цялото пътуване.
Когато влакът спря на Брайтън, тя бе сред първите слезли. Джайлс подаде двата билета на контрольора при бариерата и я последва към колоната таксита. Едва когато седнаха на задната седалка, тя заговори отново, и то не на него.
— „Гранд Хотел“.
След като пристигнаха, се регистрираха като мистър и мисис Браун.
— Трийсет и първа стая, сър — каза рецепционистът. Като че ли се канеше да намигне, но вместо това само се усмихна и добави: — Приятно прекарване, сър.
Носачът качи куфарите им до третия етаж и едва след като си прибра бакшиша и излезе, тя заговори отново.
— Анджела Холт. — И седна с изправен гръб на ръба на леглото.
Джайлс остана прав и я погледна. Беше най-малко вероятната кандидатка, с която би прекарал палав уикенд в Брайтън.
— Бихте ли ме запознали с процедурата?