— Благодаря, майоре — каза председателят. — А сега да минем на втора точка, списъка с кандидати, препоръчани от централата. Всички разполагахме с няколко дни да обмислим имената, така че откривам обща дискусия, преди да определим онези кандидати, които според вас следва да бъдат поканени за събеседване.
Фишър вече беше показал списъка на лейди Вирджиния и двамата се бяха спрели върху човека, който според тях щеше да им послужи най-добре в дългосрочен план, така че седна и заслуша внимателно съпартийците си, които изказваха мнения за достойнствата и недостатъците на всеки кандидат. Бързо стана ясно, че избраникът му не е сред лидерите, но поне никой не беше категорично против него.
— Майоре, желаете ли да изкажете мнение, преди да гласуваме? — попита Хокинс.
— Благодаря, господин председател. Съгласен съм с онези, според които мистър Симпсън, който се бори така храбро в Ебу Вейл на предишните избори, заслужава да бъде поканен на събеседване, но смятам, че трябва да обсъдим и мистър Дънет. В края на краищата съпругата му е местно момиче, което е значително предимство, особено като се има предвид сегашното семейно положение на сър Джайлс.
Около масата се чуха одобрителни възгласи.
След четирийсет минути Грегъри Дънет вече фигурираше в краткия списък заедно с мистър Симпсън, бившия кандидат от Ебу Вейл, плюс един местен адвокат, за когото нямаше надежда, ерген над четирийсетте, за когото също нямаше надежда, както и задължителната според закона жена, за която нямаше абсолютно никаква надежда. За Фишър оставаше само да намери за присъстващите основателна причина да не изберат мистър Симпсън.
Срещата наближи края си и председателят попита дали има други неща за разглеждане.
— Трябва да докладвам нещо на комитета — каза Фишър, докато слагаше капачката на писалката си, — но мисля, че ще е по-добре то да не бъде записвано в протокола.
— Сигурен съм, че вашата преценка в това отношение е най-добра, майоре — каза председателят и огледа присъстващите, за да се увери, че всички са съгласни.
— Миналата седмица се отбих в моя клуб в Лондон и от достоверен източник дочух доста смущаваща информация относно сър Джайлс Барингтън. — Вниманието на целия комитет вече бе насочено изцяло към Фишър. — Както всички знаете, сър Джайлс в момента води бракоразводно дело след злощастния разпад на брака му. Повечето от нас изпитаха известно съчувствие към него, когато той реши да прибегне до варианта с изневярата на съпруга, но едва ли и след като обяви, доста грубо, по моя преценка, че го е направил, за да защити репутацията на съпругата си. Всички ние сме зрели мъже и много добре знаем, че бракоразводните закони се нуждаят от сериозна реформа. По-късно обаче разбрах, че сме чули само половината от историята. Оказва се, че сър Джайлс има връзка с млада студентка от университета в Кеймбридж въпреки факта, че съпругата му полага всички усилия двамата да се помирят.
— Мили боже, ама че мерзавец — промълви Бил Хокинс. — Трябва да бъде принуден да се оттегли.
— Напълно споделям мнението ви, господин председател. Всъщност той не би имал никакъв шанс да се кандидатира, ако беше кандидат на консерваторите.
Всички около масата замърмориха.
— Надявам се — продължи Фишър, след като председателят въдвори ред с чукчето, — че мога да разчитам на комитета и че чутото тук няма да излезе извън стените на тази зала.
— Разбира се, разбира се — каза председателят. — Това се подразбира.
Фишър се облегна назад. Беше сигурен, че само след няколко часа историята ще е стигнала до ушите на няколко души с добри позиции в лейбъристката партия, което щеше да гарантира, че поне половината избиратели ще са научили до края на седмицата.
След като председателят закри срещата и членовете се запътиха към бара от другата страна на улицата, Питър Мейнард, ковчежникът, дойде при Алекс и го попита дали могат да поговорят на четири очи.
— Разбира се, друже — каза Алекс. — Какво има?
— Както знаеш, председателят на няколко пъти ясно даде да се разбере, че възнамерява да се оттегли преди следващите парламентарни избори.
— Да, чух за това.
— Някои от нас смятат, че на негово място трябва да застане някой по-млад, и ме помолиха да разговарям с теб и да разбера дали имаш нещо против да бъдеш предложен.
3
До 1971 г. паричната система във Великобритания е следната: фартинг; 4 фартинга — едно пени; дванайсет пенита — един шилинг; два шилинга — флорин; един флорин и шест пенита — половин крона; двайсет шилинга — лира/паунд (240 пенита); един паунд и един шилинг — гвинея. — Б.пр.