— Размислих, мисис Тибит — каза той. — Ще взема стаята за цяла седмица.
Тя извади ключ от джоба на робата си, но преди да му го подаде, каза:
— В такъв случай цената е един паунд, предварително.
— Да, разбира се — каза Себастиан. Бръкна в джоба на панталона си и откри, че е празен. Опита друг джоб, после друг, но парите му ги нямаше никакви. Накрая коленичи, отвори куфара си и започна трескаво да търси сред дрехите.
Мисис Тибит постави ръце на кръста си. Усмивката й беше изчезнала. Себастиан напразно тършуваше из багажа си, докато най-сетне не се отказа, просна се на леглото и се замоли Тибит да прояви малко повече съчувствие от директора.
Директорът влезе в стаята си в „Риформ Клуб“ и бързо се изкъпа, преди да се преоблече във вечерния костюм и да слезе долу.
Ник Джъд, председателят на Старите момчета, въведе почетния гост в приемната, при другите членове на комитета.
— Какво ще пиете, господин директор?
— Само сухо шери, благодаря.
Следващите думи на Джъд го обезпокоиха.
— Позволете пръв да ви поздравя — каза той, след като поръча питиетата, — за най-големите стипендии, спечелени от училището в Питърхаус. Достойна награда, увенчаваща последната ви година.
Директорът не каза нищо, но си даде сметка, че трите реда, които бе зачеркнал в речта си, ще трябва да бъдат върнати. Новината за изключването на Клифтън щеше да бъде оповестена по-късно. В края на краищата момчето беше спечелило стипендията и това нямаше да се промени, докато не разговаряше с приемащия наставник в Кеймбридж на сутринта.
За съжаление председателят не беше единственият, който спомена постижението на Клифтън, и когато стана да представи годишния си доклад, директорът не виждаше причина да съобщава на събранието какво беше възнамерявал да направи на следващия ден. Изненада се, че обявяването на стипендиите бе посрещнато с толкова продължителни аплодисменти.
Речта се прие добре и когато д-р Банкс-Уилямс си седна, толкова много от Старите момчета дойдоха на масата му да го поздравят и да му пожелаят щастливо пенсиониране, че едва не изпусна последния влак за Бийчкрофт.
Веднага щом се настани в първокласното купе, мислите му се върнаха към Себастиан Клифтън и той започна да си води бележки за обръщението утре; дойдоха му наум думи като „правила“, „почтеност“, „чест“, „дисциплина“ и „уважение“, и когато влакът спря в Бийчкрофт, вече беше готов с първата чернова.
Предаде билета си и с облекчение видя, че въпреки късния час жена му го чака с колата.
— Как мина? — попита го тя още преди да е затворил вратата.
— Мога да кажа, че речта ми бе приета добре, предвид обстоятелствата.
— Обстоятелства?
Докато стигнат до къщата, той вече й беше разказал всичко за злополучната среща с Клифтън във влака за Лондон.
— И какво възнамеряваш да направиш? — попита тя, докато той отключваше входната врата.
— Нямам избор. Утре ще обявя, че Клифтън е изключен и че за съжаление няма да продължи в Кеймбридж през септември.
— Мярката не е ли малко драконовска? — попита мисис Банкс-Уилямс. — В края на краищата може да е имал основателна причина да пътува за Лондон.
— Тогава защо изхвърча от купето веднага щом ме видя?
— Сигурно не е искал да прекарва целия път в компанията ти, скъпи. Все пак можеш да бъдеш доста плашещ.
— Но не забравяй, че го хванах и да пуши — каза той, без да обръща внимание на коментара й.
— И защо да не пуши? Намирал се е извън пределите на училището и не е бил in statu pupillari6.
— Съвсем ясно му заявих, че училищните правила важат за него до края на срока, в противен случай ще трябва да си понесе последствията.
— Искаш ли питие преди лягане, скъпи?
— Не, благодаря. Трябва да се опитам да се наспя. Утре няма да е лесно.
— За теб или за Клифтън? — поинтересува се тя, преди да изгаси лампата.
Себастиан седна на ръба на леглото и разказа на мисис Тибит всичко, което се бе случило през деня. Не скри нищо, дори й показа писмото на директора.
— Не мислиш ли, че ще е по-добре да се прибереш у дома? Родителите ти ще се обезпокоят до смърт, ако не те заварят, когато се върнат. Пък и не можеш да си сигурен, че директорът ще те изключи.
— Повярвайте ми, мисис Тибит, Хили-Били вече си го е наумил и ще обяви решението си още утре сутринта.