Мейсън я последва, като затвори вратата с усилие, подпрял я с рамо.
— Ало, има ли някой тук? — повиши глас той. Не последва никакъв отговор.
Вилата представляваше четиристайна постройка, съставена от прилепени една о друга две вили-близнаци. Голямата лицева стая имаше двойни легла и бе достатъчно обширна, за да бъде използувана и като дневна. Мебелировката беше от качеството на хотелите от най-висока класа. Леглата бяха грижливо оправени. Пред канапето около ниска масичка бяха поставени в полукръг три малки фотьойла и изглеждаше, че всички пепелници в къщата бяха влезли в употреба — бяха препълнени с угарки от пури и цигари. Върху масичката стояха пет чаши, а кошчето за смет, поставено до канапето, бе препълнено с празни бутилки. Стаята бе напоена със зловонието на угарки и алкохол.
— Боя се, че са си заминали — промълви Карол. — Да хвърлим поглед наоколо и да видим не са ли оставили някакъв багаж. — И тя тръгна да обикаля из стаите.
Нямаше и следа от нечии вещи. В банята намериха употребявани кърпи. На лавицата стояха самобръсначка и четка за бръснене. Карол ги огледа, взе четката и възкликна.
— Та това е татковата четка!
— Може би той ще се върне — съобрази Мейсън.
— Не. Чантата му я няма. Просто е оставил тук бръснарските си принадлежности. Голям забраван е, що се отнася до такива дреболии.
— Смятате, че не ще дойде обратно?
— Не. Вилата е изиграла вече ролята, за която е била наета.
— Каква е била задачата?
— Политическа конференция. Някакви големи клечки от Сакраменто. Не мога да ви кажа кои са и не бих посмяла дори да ви намекна за какво са разговаряли. То е политически динамит — нещо толкова голямо, толкова изумително, че преждевременното му разгласяване би провалило политическата кариера на тези, които са участвували в срещата.
— Добре. То си е ваша работа. Какво искате по-нататък?
— Нищо. Само ще взема татковите вещи и ще ги прибера. Нищо повече не можем да сторим.
Адвокатът мълчеше.
Момичето се поколеба, после пое бавно четката за бръснене, като оглеждаше и самобръсначката върху полицата.
— Татко не ги е почистил даже — и се обърна към Мейсън. — Считате ли, че ще е добре да ги почистя и измия?
— Зависи.
— От какво?
— От това, дали смятате, че е важно да установите факта на бащиното ви пребиваване тук.
— Той даже не би приел, че е бил тук.
— Защо?
— Обясних ви. Това би било политическо самоубийство за присъствувалите тук…
— Нали то не би навредило на бащината ви кариера?
— Кое не би навредило?
— Ако се узнае, че той е бил тук.
— Не, не става дума за баща ми, а за останалите.
— Да допуснем, че баща ви не спомене имената на партньорите си?
— Защо? Каква полза от това?
— В случай че на баща ви се наложи да доказва къде е бил снощи, четката и самобръсначката могат да бъдат подкрепящи твърденията му доказателства. Микроскопското изследване на космите по самобръсначката, разбирате ли?
Лицето й светна при внезапното осъзнаване важното значение на казаното от адвоката.
— Та вие сте прав! Колко много сте прав!
— Бихте могла — продължи Мейсън — да се отбиете при управителката и да й заявите, че искате да ангажирате вилата за една седмица. Предплатете наема в брой и се уговорете всичко да бъде оставено, както е, никой да не се допуска вътре, дори и прислугата.
— Чудесна идея! Да вървим!
— Трябва да заключим входната врата. Не виждате ли ключа някъде?
Претърсиха къщата, но не можаха да открият ключ. Вратата на вила тринадесета бе заключена и ключът беше отвътре, но този за номер четиринадесет го нямаше.
— Няма го, това е то — заяви Мейсън. — Къде, предполагате, е сега баща ви?
Очите й изразиха паника при този въпрос.
— Сигурно се е върнал на яхтата. Полицаите ще го чакат там с въпросите си и той ще им изтърси някоя ужасна лъжа — всичко друго, но не и да приеме, че е бил тук.
Мейсън отвори вратата и я задържа, за да пропусне Карол. Той хвърли поглед, изразяващ високата му оценка, когато вятърът вдигна полата й високо над стройните крака. Тя с усилие я оправи надолу, а адвокатът затвори вратата, борейки се със студения вятър, напиращ откъм океана.
— По-добре вие, уговорете всичко с управителката — предложи тя и внезапно добави. — Ето ви малко пари за разходи.
Мушна пачка банкноти в ръката му. Бяха от по двадесет долара, свързани с ивица гумирана лента, носеща наименованието на една от банките в Лос Анжелос — всичко петстотин долара.
— Едва ли наемът ще струва толкова много — подхвърли Мейсън.
— Задръжте ги. Ще имате и други разходи. Ще ги уредим после.