— Колко интересно наистина, колко интересно! — поклати глава лейтенант Траг. — И при това заявявате, че никой 01 състава на конференцията не ще приеме, че е бил там?
— Нито един от тях не ще допусне това.
— А сега нека престанем да бием наоколо по храстите, а не в целта под тях — продължи Траг. — Ако е налице нещо, от което полицията се интересува, на всяка цена трябва да го проверим и узнаем. От друга страна, ако няма нищо такова — и тук гласът на лейтенанта стана злокобно сух, — искаме да потвърдим и него също.
— Кажи им, татко! — подкани Карол.
Бърбанк не промълви нищо. Тъмна сянка на неодобрение бе легнала върху лицето му, когато отправи смръщен поглед към дъщеря си.
— Добре — продължи решително тя, — ако ти не искаш, аз ще говоря. Изследвайте мотела Прибой и слънце, който е по средата на пътя между Вентура и Санта Барбара и заема голяма площ в ляво от пътя на…
— Да, зная това място — прекъсна я Траг. — Искате да кажете, че срещата се е състояла там?
— Вие само идете там.
— Ако има нещо подобно — обърна се Траг към Бърбанк, — ще е по-добре да го докажете.
Гневът на Бърбанк бе явен.
— Е, добре — произнесе той с гримаса на досада — тя пусна котката от торбата, но аз все пак няма да потвърдя нищо. Ако ме запитате официално, аз ще… по дяволите, аз ще го отричам.
— Някакви доказателства? — погледна Траг към Карол.
— Разбира се, има доказателства, ако се насочите незабавно към тях. Препълнени пепелници и празни бутилки се търкалят още там. Снемете отпечатъците от пръсти по тях. Казахме на управителката да остави всичко така, както си е било. Татко даже си е забравил бръснарските прибори върху стъклената полица в банята.
— За бога! — възкликна Бърбанк. — Винаги забравям тая проклета самобръсначка!
— Друго веществено доказателство освен бръснарския комплект? — запита Траг сухо.
— Татко — обърна се Карол към баща си, — да не си взел ключа от вилата със себе си? Нямаше го на вратата, когато го потърсихме.
Роджър Бърбанк постави бавно ръка в страничния джоб на сакото си и извади типичен хотелски ключ, върху дръжката на който висеше верижка, а на нея емблема от пресован картон, носеща надпис Мотел — Прибой и слънце. Под него, отбелязано с големи цифри, стоеше числото 14. На обратната страна бе отпечатана обичайната бележка, указваща, че ако ключът случайно бъде забравен от клиента, той се умолява само да постави пощенска марка върху картона на емблемата и да пусне ключа в някоя пощенска кутия.
Траг грабна ключа, повика с пръст келнера и бутна стола си назад.
— Върни нашите поръчки, а сметката предай на този умник — и той гневно насочи показалеца си към Мейсън.
VII
В кантората на Пери Мейсън светеше, когато токовете на адвоката загракаха по коридора. Той постави внимателно ключа в бравата, превъртя го тихо и бутна вратата. Дела Стрийт седеше на неговото място с ръце върху бюрото и глава, отпусната на тях. Бе заспала дълбоко.
Мейсън затвори леко вратата, закачи палтото и шапката си и доближи бюрото. За миг остана наведен, отправил поглед, изпълнен с нежна загриженост към спящото момиче, после плъзна ръка по косата й и я задържа върху раменете й.
— Все още не си се прибрала в къщи — промълви нежно той.
Дела трепна, изви глава към него, запремига срещу светлината и се усмихна.
— Исках да узная какво се е случило, а това означаваше, че трябва да чакам.
— Глупости! Чакала си, защото си допускала, че мога да позвъня и поискам нещо. Вечеряла ли си?
— Не.
— А обядва ли?
— Изпратих Герти да ми донесе два сандвича и мляко.
— Оттук нататък ще те водя със себе си. Така поне ще се храниш навреме.
— Какво ново има?
Адвокатът изучаваше задълбочено лицето й и видя следи от умора.
— Новото е, че ще се прибереш у дома, та да затвориш за малко очите си.
— Колко е часът сега?
— Малко след 23:00.
— Небеса! Спала съм повече от един час.
— Къде е Пол Дрейк?
— Отиде сй в къщи.
— Ти също ще идеш у дом а си. Хайде, прибирай си нещата.
— Страхувах се, че може да позвъните. Аз…
— Забрави това — прекъсна я Мейсън. — Имам телефонния ти номер и можех да те потърся. Не се увличай толкова много в службата си.
— Как премина всичко? — попита тя.
— Направихме приятна разходка до брега — отвърна Мейсън, като й помагаше да облече палтото си. — Пристигнахме до чудесен мотел. Наистина, Дела, някой ден трябва да се отбием там. Местоположението му е прекрасно. Нарича се Прибой и слънце и въпреки че днес откъм океана брулеше студен суров вятър, мога да си представя колко очарователно ще да е през лятото.